“КОГАТО ГРЪМ УДАРИ” – ГРЕХЪТ, ЛЮБОВТА И ИСТИНАТА
В спектакъла “Когато гръм удари” исках да изследвам именно грехът. Може ли той да се унаследи и, ако изчезне продуктът на греха, то тогава изчезва ли самият грях? И най-важното - създаването на един нов живот може ли да опрости греха? Всички тези въпроси ме занимават именно днес, защото за мое огромно съжаление всички ние живеем в един изключително бездуховен свят.
Проблемът на съвременния млад човек, е че сякаш няма проблеми. Защото, когато човек има проблем, той мобилизира цялото си същество, за да го разреши. Светът, който ни заобикаля, е крайно материалистичен и сякаш изначално обречен на липса на въображение. Това само по себе си е проблем, но вместо да се опитаме да го решим ние се страхуваме.
Когато човек е малък, всичко е огромно и значимо, когато е млад всичко е прекрасно и ярко, когато е стар - всичко е лъжа. Направата на хората е такава, че знаят всичко, когато се раждат и когато умират, но междувременно живеят, и се страхуват да не умрат. Това, което ги държи живи, е любовта. Едни от нас я отричат, а други я издигат в култ, но и в двата случая става въпрос за вяра в нея. Като става дума за любов държа да поясня, че тя може да бъде във всичките й лица. А за каквото и да говорим корените на тази любов са в нашето “огромно” детство и в “яркостта” на нашата младост.
От позицията на своята възраст мога само да искам никога да не преставам да обичам цветно и болезнено както сега и никога да не проспивам прекрасните неща, които ми се случват!
Милена Анева
