Древната порода прасета Източнобалканска свиня изчезва от България. Тя е погубена от Африканската чума, а стопаните, грижещи се това наследство едва намират начин да запазят здравите животни. Преди ден излезе и последната положителна проба за чума в най-голямото контролирано стадо източнобалканска свиня и така бройката на животните приближава едва 1000 за цялата страна, а преди 13 години са били 50 000 животни. Прасетата се развъждат само в три региона на страната – Варна, Бургас и Шумен.
Прадядото на Симеон Радев идва от село Гулица във варненското село Господиново през 20-те години на миналия век със своите животни – с овце и прасета.
И така вече 4 поколения на семейство Радеви се грижат за стадо източнобалкански свине. През годините са били добър източник на доход, но след навлизането на Африканската чума стадото все повече се свива.
"Имаше някакъв пазар в Преслав и ги изкупуваха черните прасета – там ги карахме.И туй се спря – затвориха класницата. Няма черни прасета, не допущат никъде – само белите. И какво правим – нищо. Стоят, храним, празним джобовете, отиваме на червено", разказва Симеон.
А отглеждането им преминава през много трудности. С навлизането на чумата е забранена свободната паша и животните са затворени в оградени пространства. За хранането им стопаните са принудени да използват само фураж.
"В момента се хранят с ей таз царевица. Купувам на 30 стотинки, пълня 4-5 чувала, сипвам и така - няма второ качество, няма трето качество. Туй са 4 тона и половина на месец за 100 добитъка. 4 тона по 30 са 1200, 1500 лева Не си слагаме труда, не си слагаме превоза. Ако се пускат животните да пасат, 4 тона отиват за 3 месеца", прави сметка Симеон.
Трябва да се намери начин и да се запази туй нещо. Нашият край няма как да гледа бели прасета. Това е за тях прехраната. Туй са прадядовците, дядовците, бащите ни – с това са се занимавали. Това ми е голяма тръпка, казва той и не мисли да изоставя животновъдството.
Плашещата ситуация е забелязана и се правят опити да се запази породата. От Изпълнителната агенция по селекция и репродукция ще правят опит да евакуират някакви останали разплодни животни от област Варна и да ги настанят някъде.
Стопаните също взимат всички възможни мерки срещу заразата и се надяват да ги подмине. Остава надеждата, че късметът и усилията на малкото стопани, отглеждащи източнобалкански свине, ще спасят породата, живяла вече 2500 години.
Прадядото на Симеон Радев идва от село Гулица във варненското село Господиново през 20-те години на миналия век със своите животни – с овце и прасета.
И така вече 4 поколения на семейство Радеви се грижат за стадо източнобалкански свине. През годините са били добър източник на доход, но след навлизането на Африканската чума стадото все повече се свива.
dariknews.bg
"Имаше някакъв пазар в Преслав и ги изкупуваха черните прасета – там ги карахме.И туй се спря – затвориха класницата. Няма черни прасета, не допущат никъде – само белите. И какво правим – нищо. Стоят, храним, празним джобовете, отиваме на червено", разказва Симеон.
А отглеждането им преминава през много трудности. С навлизането на чумата е забранена свободната паша и животните са затворени в оградени пространства. За хранането им стопаните са принудени да използват само фураж.
"В момента се хранят с ей таз царевица. Купувам на 30 стотинки, пълня 4-5 чувала, сипвам и така - няма второ качество, няма трето качество. Туй са 4 тона и половина на месец за 100 добитъка. 4 тона по 30 са 1200, 1500 лева Не си слагаме труда, не си слагаме превоза. Ако се пускат животните да пасат, 4 тона отиват за 3 месеца", прави сметка Симеон.
Dariknews.bg
Трябва да се намери начин и да се запази туй нещо. Нашият край няма как да гледа бели прасета. Това е за тях прехраната. Туй са прадядовците, дядовците, бащите ни – с това са се занимавали. Това ми е голяма тръпка, казва той и не мисли да изоставя животновъдството.
Плашещата ситуация е забелязана и се правят опити да се запази породата. От Изпълнителната агенция по селекция и репродукция ще правят опит да евакуират някакви останали разплодни животни от област Варна и да ги настанят някъде.
Стопаните също взимат всички възможни мерки срещу заразата и се надяват да ги подмине. Остава надеждата, че късметът и усилията на малкото стопани, отглеждащи източнобалкански свине, ще спасят породата, живяла вече 2500 години.