Почти всеки ден слушаме за това как деца се пребиват помежду си, как бият учителите си и дори убиват връстници. Черната хроника от подобни случаи, за съжаление, е дълга...9-годишно дете уби друго 8-годишно, момче остана без далак след побой от връстници, случай от днес - деца бият таксиметров шофьор и бягат с автомобила му ... Не знам защо, но аз започвам да се чувствам така, сякаш участвам във филм на ужасите....да ама не, това е реалността!
Много от нас, медийните хора, говорим за страшните инциденти и се питаме, защо става така, сигурно и вие се питате. Не малка част от обществото обвинява именно медиите затова, че звучим грозно или вестниците ни изглеждат, като пълните с насилие филми, които се излъчват по телевизията. Други винят родителите, защото възпитанието на детето се формира именно там, в семейството. Друг е въпроса обаче, че то се доизгражда някъде навън сред съучениците и другите хора.
Аз лично, скъпи слушатели, не обвинявам никого, но и с нищо не мога да си обясня нарастващата агресия сред децата. Не съм психолог, нито друг експерт, дори и майка не съм, а човек който просто наблюдава и разсъждава над нещата и... не разбирам! Сигурна съм, че повечето родители се стараят да възпитат добре децата си и да ги научат на това кое е добро и лошо. Не всички родители правят това, но повечето...
Оправданието с филмите лично на мен ми звучи някак несериозно, още по-малко с компютърните игри, които са по-скоро разтоварващи от агресията, отколкото провокират такава. Влияние от тях може и да има, но защо влиянието е над десетки деца, а хиляди други просто знаят, че филма не е реалност и разбират, че сцените с бой и насилие са лоши? Мисля си дали в децата не се прокрадва онова желание да бъдат лидери, в своята ученическа среда, но дори и да е така, смятам, че българските деца са интелигентни и не биха си помислили, че с агресия ще накарат другите да ги мислят за велики.
Можем да погледнем и иначе, дали пък нашите български деца, не са отражение на нашето болно общество, което все се променя и май само УЖ върви към по-добро. Годините на демокрация се превръщат по-скоро в години на насилие и анархия, и все по-често поглеждаме назад, в онези другите години, където всичко това просто не съществуваше или поне така си мислихме. Дали сега пък всичко не ни се изля накуп и точно като прехода ни дойде в повечко.
В крайна сметка можем да кажем, че агресията в децата, а и във всеки един от нас може да бъде отключена лесно, въпросът е : защо ни трябваше да извадим точно този ключ и да направим децата си такива?... Важно е обаче всички да ги учим, да им разказваме и обясняваме , че ако ги обидят не е нужно и те да отвръщат със същото, че съвета “бий, когато те бият” е жесток, че нещата в живота не са по-лесни, когато приемаш обидите с усмивка, но стават още по - сложни, ако отвърнеш на удара с удар... !
