Невяна Атанасова е кмет на с. Тетово вече трети мандат. Родена е през 1963 г. в с. Тръстеник. Завършила е висше икономическо образование, има дъщеря и син. Първата й месторабота е в ТКЗС Тетово, след това със семейството си създава частна транспортна фирма, занимават се и с птицевъдство, както и с търговска дейност.
От 2003 г. е кмет на Тетово. „Да бъда кмет на Тетово за мен се оказа призвание. Обичам това село, харесва ми да работя с хората. Това ти дава много, но и ти взема много от личното време.“, споделя Атанасова. Тя разказва за много неща, с които смята, че може да се гордее:
Г-жо Атанасова, кмет сте на Тетово вече трети мандат, какво се промени за тези години, и по-конкретно за последните четири?
12 години не са малко, през 2003 г. малко на шега станах кмет, но това се оказа призвание за мен. Обичам това село, живея вече от 32 години в него. Работата на един селски кмет е най-вече да бъде в услуга и полза на своите жители. А Тетово не е малко село. В него живеят 2400 човека и може би е най-мултиетническото населено място в община Русе. Но това не ни пречи, няма нито етническо, нито религиозно напрежение, живее се спокойно, смея да кажа че и почти нямаме престъпност. Хората работят, много от тях в чужбина. В работата си никога не съм делила хората и без значение дали са българи, турци или цигани те получават моята подкрепа, но смея да кажа, че и аз получавам тяхната.
Как ви помагат хората?
Съвсем пресен пример е това, което се случи преди няколко седмици. Няколко младежи от ромската общност в селото дойдоха при мен и ми казаха, че имат желание да облагородят една зелена площ, където по едно малко проектче има изградена детска площадка. Но за съжаление тази година в Тетово, както и в другите населени места в общината нямаме работници по никакви програми, които да отговарят за почистване и благоустрояване. И те сами дойдоха и казаха:“Ако ни дадете материали, ние с нашите косачки ще окосим, ще възстановим оградата, ще варосаме.“ И наистина за моя изненада тези млади хора за няколко дни преобразиха този район.
Как обаче се справяте с липсата на средства, къде ги търсите, работите ли по проекти?
Това да си в голяма община има и плюсове и минуси. Населените места в големите общини не отговарят на критериите на Програмата за развитие на селските райони и не могат да се възползват от нея. Надяваме се с новия програмен период да има нови възможности. Има една проектонаредба, която сочи, че ако изградим местни инициативни групи ще можем да кандидатстваме самостоятелно по някои направления на тази програма. А имаме и уверението, че по програма „Региони в растеж“ част от парите, които ще бъдат отпуснати за Община Русе, биха могли да бъдат влагани в малките населени места. Но като знаем каква е реалността, още в 2010 г. се събрахме няколко човека и си регистрирахме местно сдружение с нестопанска цел в обществена полза, с което самостоятелно да кандидатстваме и да опитваме да правим някакви неща. То е за Тетово и Хотанца и започнахме да опитваме. Имахме проект по програма „Лале“, по „Без граници“, първите не ставаха, но ние продължавахме да опитваме. И ето че по ОП „Развитие на човешките ресурси“ спечелихме проект за училищата в двете села и детската градина. По него бяха доставени нови компютри, интерактивни дъски, децата ходиха на екскурзия. В момента работим по един малък проект на „Европейско икономическо пространство“ за повишаване капацитета на неправителствените организации. Следим всичко и опитваме всичко. Другото което ми помага в работата е огромната подкрепа на местния бизнес. Искам да спомена имената на двамата председатели-бившия и настоящия, на земеделска кооперация Тетово- Георги Вичев и Росен Великов и на управителя на едната транспортна фирма Мартин Мирчев. Това са хората, които винаги много са ни помагали.
Друго, което искам да разкажа, е как в един непринуден разговор се роди идеята да предложим на кмета Пламен Стоилов една идея. Отидохме при г-н Карапчански, който ни прие и след съгласуване с кмета г-н Стоилов за наша радост идеята ни беше одобрена. Така се роди кампанията „Малки населени места“. Там на конкурсен принцип трябваше да напишем проекти, да се научим как се прави, да има съревнование. Вярно е, че средствата не са много, но по тази програма бе одобрен наш проект за 12 000 лв., който се реализира сега-да облагородим една площ в централната част като кът за отдих и спорт. Ще има тенис на маса на открито и шах на открито, детски съоръжения, озеленяване.
Другото ново тази година - имаме одобрен проект по програмата ПУДОС към Министерството на екологията, по който ще бъде направена многофункционална спортна площадка с фитнес уреди на открито. А в Тетово имаме невероятна спортна зала, която през годините подновихме, сменихме дограми, там по време на празника на Тетово на Петковден се провежда футболен турнир. Става невероятен празник. Важно е младите хора да имат къде да спортуват. А имаме млади хора, все още има училище, в което учат 180 деца, има и детска градина с около 40 деца. Но имаме придобивки и за хората от трета възраст. По един проект на Обединения съюз на пенсионерите беше изграден един Дневен център за възрастни. Той за жалост няма финансиране, но ние правим всичко възможно да съществува. Там нашите майки и бащи се събират, водят социален живот, пеят, празнуват празници, жените шият носии.
Други неща, които са се случили в Тетово - с общи усилия успяхме да превърнем една изоставена общинска сграда в етнографска музейна сбирка. С помощта на жителите събрахме предметите, които показват бита и традициите на тетовчани.
Друго, с което се гордеем, е църквата „Св. Параскева“. Строена е през 1874 г., но беше в лошо, тежко състояние. Това беше моя мисия и кауза. Сега смея да кажа, че църквата в Тетово е една от най-красивите, с невероятен иконостас, с реставрирани икони, изцяло изографисана и то с дарения на хората от селото.
Немалко неща сте свършили, но какво виждате като необходимост да се направи за селото?
Най-голямата ни болка е с водоснабдяването. От 2003 г. съм кмет, а тази сага още продължава. В момента сме между два стола, та никъде. Върви едно приемо-предаване между ВиК-Кубрат, което ни обслужваше досега и ВиК Русе, където отдавна искаме и трябваше да сме. От 2009 г. счетоводно всички активи на водопроводната ни мрежа са си заведени в Община Русе и териториално сме към Община Русе. Има решение на ВиК асоциацията и на Общинския съвет, чакаме одобрени договори от Министерството на регионалното развитие, за да може най-накрая Общината да има сключен договор с ВиК Русе, за да приключат проблемите за хората. Последният голям проблем беше през март тази година и ако не беше намесата на кмета Пламен Стоилов и на управителя на ВиК Русе Сава Савов не знам какво щях да правя. Беше повредена помпа и ВиК Кубрат не можа да се справи, а хората щяха да останат без вода дълго време. Но се намери бързо решение. Веднага бяха предприети действия, беше намерен сондажен кран, г-н Савов изпрати служители, за няколко часа се намери помпа във Варна, беше доставена и монтирана. Но често 2400 човека са заложници на тази неуредица.
Другото, за което съжаляваме, бяхме от първите села, които имаха идейни проекти за канализация и ремонт на водопроводната мрежа, за съжаление не се случиха, защото се промениха условията, да се надяваме че в бъдеще ще се реализират.
Другият голям проблем на Тетово е състоянието на уличната мрежа. Имаме около 52 км, през годините по малко се запълват дупки, но на фона на цялостното състояние това е много малко.
А кои са били трудните моменти и на кого сте разчитали през годините?
Ако кажа, че е нямало трудни моменти ще излъжа. В началото се учех в движение. Когато човек е млад и амбициозен се учи. Смея да кажа, че съм намирала общ език с всички администрации и държавни учреждения и с тях и до ден днешен работим много добре. Изградих си контакти, които ми помагат в работата. Всички сме много щастливи, че тази година получихме тази подкрепа от администрацията в Община Русе и на г-н Пламен Стоилов. И тези проекти, макар и малки, които се случват в нашите села, ни дават надежда и вяра, че и на село могат да се стават хубави неща и нашите хора да имат един по-добър живот.
Какво ви дава сили да продължите, тази подкрепа ли?
Подкрепата на хората е много важна, но също и на семейството. За мен да си кмет е работа и призвание, което обаче ти отнема много от личния живот. Затова съм благодарна на моите близки, че ме търпят такава, каквато съм и ме подкрепят. Един кмет е всичко-трябва да работи и в администрацията, но да бъде и на улицата.
Благодаря на хората и на моите близки, пожелавам им да са здрави и да запазят доброто, да запазят човешкото в себе си, човек трябва да е човек и не трябва да се взема на сериозно. Да имат приятели, добри хора до себе си е те да бъдат добри.
