„Истинско безобразие е да наливаш пари за асфалтиране на улици, които след година ще бъдат разкопани по проект за воден цикъл“ – това заявява в становище по повод приключването на един от европроектите, реализирани от община Разград независимият кандидат за кмет Теодор Ролев. Ето цялото му изявление:
„Предполагам, уважаеми съграждани, че повечето от вас знаят, че Разградска община изтегли тази година 7 000 000 лева за асфалтиране на разбитата улична мрежа – предимно в града и по-малко в селата. Тези пари всички ние /и децата ни/ ще ги връщаме в продължение на 11 години.
Да, факт е, че десетки улици видяха за пръв път от много години асфалт. Отделен е въпросът за качеството – всички виждаме, пък и мнозина разградчани изразиха вече мнението си чрез медиите, че то не е особено добро и има пропуски. Има и нещо още по-лошо обаче!
Общината официално оповести, че в Разград предстои да бъде осъществен проект на стойност 35 000 000 лева /пари от еврофондовете/ за воден цикъл, т.е. реконструкция на амортизираната водопроводна и канализационна мрежа. Дължината на водопроводната мрежа в града е 117 километра, ще се реконструират 104 километра, отделно ще се подменя част от канализацията.
Да, има нужда от такъв проект, още повече, че средствата са европейски. Но давате ли си сметка какво още означава това? На практика това означава, че градът ще бъде разкопан, за да се направят нужните ремонти и после отново улиците ще бъдат оправени и асфалтирани.
Защо тогава бе нужно да се тегли такъв огромен кредит за асфалтиране, който да бъде плащан от всички нас, че и от децата ни, след като същата работа така или иначе можеше да бъде свършена с парите по проекта? Нима няма как по-разумно да бъдат вложени тези милиони левове, изтеглени от кредит? Не можеше ли например да се оправят улиците на селата, след като на града така или иначе ще се оправят с парите по водния цикъл? Толкова ли нямат нужда децата ни, възрастните, културата и всички останали дейности в общината?
Всеки разумен човек и управник би постъпил по друг начин: първо реконструкция на водопроводи и канали и чак тогава асфалт – при това с евросредства, а не с кредит. Така, както го направиха в Габрово и Монтана, например. Там стартираха по същото време проектите си за воден цикъл и вече забравиха за тях, а при нас сме на първия етап, т.е. на проучвателните дейности.
Така е, защото нашата администрация, за разлика от споменатите градове, няма нужния административен капацитет. И тъй като заради това не можем да усвоим навреме даваните ни даром евросредства, „решението“ на общинското ръководство е да прахоса парите от кредита, буквално да ги зарови в земята, да излъже хората, само и само да си направи реклама преди изборите.
Любопитно ми е, ако г-н Бояджиев реши да си ремонтира апартамента, но с лични пари, дали първо ще направи паркета, фаянса и теракотата, а после ще ги изкърти и изтърбуши, за да смени тръбите отдолу. Не, нали? А защо тогава постъпва точно така, когато харчи нашите общи пари?
Аз твърдя, че това е прахосничество!
Смятам, че всяка обществена стотинка трябва да се влага разумно, рационално и при строг контрол. В противен случай резултатите са безобразно лоши, както е в Разград.
Никак не се радвам, че единствен аз от всички кандидати за кмет на Разград поставям остро и безкомпромисно тези проблеми. По-скоро ми е болно като виждам, че всичките ми опоненти просто искат смяна на кмета, а не на начина, по който се управлява общината. Необходима е промяна тъкмо на начина на управление, при това коренна промяна. Това няма как да стане нито с досегашния модел „БСП-ДПС“, нито пък ако той се подмени на „ГЕРБ-ДПС“, както вече се опитват да се спазарят.
В резултат на негодното управление общината се стопи.
Разградчани останаха толкова малко, че трябва да бъдат уважавани и да се зачита правото им на почтено и честно управление, пък оттам насетне да тръгнем към възраждане.
Гарантирам, че ще работя за това и то така, че да оправдая доверието Ви!“
