Уникална агнешка мешана скара са поднасяли в днешната прокуратура в Разград през 60-те години на миналия век. Звучала и жива поп-музика и джаз, преминаващ в български естрадни песни, щом влезели милиционери за проверка – това разказва 72-годишният саксофонист Йовчо Ковацалиев. Освен в ресторанта, над чиито помещения днес подготвят обвинителни актове, Ковацалиев свири дълги години и в Разградската филхармония.
В сградата на бившия хотел „Абритус“ в днешно време освен прокуратурата се помещават Административният съд, Областната пробационна служба и Следственият арест.
Елитът на Разград се е събирал в някогашния ресторант на хотел „Абритус“ в Разград, по-късно се оформят домове на гилдиите – художници, артисти, архитекти.
Ресторантът беше на много високо ниво, беше умалено копие на ресторант „Дунав“ в Русе, проектиран от същия архитект, може би през 1960 г., не знам точно. Аз дойдох в Разград през 1966 г., вече беше морално остаряла сградата, тоалетните и баните на хотела бяха по една на етаж, удобно е сега за учреждение. Ресторантът беше на партерния етаж, беше дълго и тясно помещение, в което едната страна беше цялата в огледала и даваше илюзия за ширина, много хора, които идваха за пръв път, се блъскаха в огледалата. Преди моя оркестър тук свиреха секстет „Абритус“, идвал съм да ги слушам, преди да започна да работя тук. Публиката беше много хубава, само артисти, музиканти, лекари, инженери.
Местните партийни величия водели и чуждестранните си гости в елитния ресторант. Ковацалиев разказва, че оркестърът му е свирил и пред дългогодишния тунизийски президент Хабиб Бургиба.
Специалитетът на заведението бил агнешка мешана скара, според Ковацалиев признак за западането му било преминаването към кебапчета и кюфтета.
Идваха тук спортисти, артисти, след премиери например. Помня Недялко Йорданов дойде след премиерата си на „Ние не вярваме в щъркели“, едно младо момче с черно костюмче беше. Всичко минаваше оттук, тук отсядаха и вечеряха. Даже си спомням веднъж оркестър „Стакато“ на Развигор Попов беше и ние с една тяхна песен „За лека нощ“, нова песен, ги поздравихме, те останаха поласкани, качиха се с нас на сцената, изпяха я.
Музиката, която оркестърът изпълнявал, била поп към джаз. Солистът им пък си измислял текстове.
Петьо Ненков, Бог да го прости, солистът ни, пееше на измислен английски и на измислен италиански език. А веднъж идва една служителка в „Търговията“, за да ни проверява, защото й казали, че много пеем на чужди езици. Ние имахме в репертоара си само 4-5 български песни, Петьо запя някакви измислени текстове: „Аз те обичам, защото ти ме обичаш…“, в движение ги измисляше, а ние едва се сдържаме да не се разсмеем.
Имало само една забранена песен, изпълнявали я, когато станало земетресението през 1977 г.
В този ден аз пеех някаква песен, усещам удари под краката, обръщам се - барабанистът си работи, първи трусове са били явно. Изведнъж все едно автобус минава през легнал полицай, такава вълна се получи, после не помня, намерих се в градинката, където сме сега. Един софиянец, гост на хотела вика – какво стана, война ли започна. А пианистът ни нямало откъде да изскочи, минал през витрината, Румен Занков се казва. Аз добре, че не държах саксофона, щях да го счупя, докато бягам, на стойка беше той, вътре остана, държах дайре. После не смеем да влезем, по ризи навън, през март стоим. Всички изхвърчаха, няма сметки, няма нищо, малко гръцка работа се получи – ядене, пиене, без плащане. Помолиха на другия ден на добра воля клиентите да дойдат да си платят, но малко бяха. Сградата не пострада, само стъклата, но и те счупени от клиентите, за да излязат.
На по-следващия ден, когато дойдохме на работа, аз предложих на колегите пак да изпеем тая песен, която пеех, когато започна земетресението, но те отказаха, повече не смея я пели, за да не предизвикаме ново земетресение.
Със 72-годишния Йовчо Ковацалиев, който е родом от Попово, но от 1966 г. живее в Разград, тук е създал семейство и отгледал три деца, разговаряме на метри от бившето му работно място – в заведение в градинката до сградата на прокуратурата. И пак звучи музика, но съвсем друга.
Човек помни само хубавите неща, лошите забравя, сега като се сетя само хубави неща помня. Хубаво беше, защото бяхме млади, не ни пукаше, че през половин час двойка милиционери пресичат бавно през залата, оглеждат и излизат, какво търсят, ами ей тъй.
Чуйте още от прикачения звуков файл.
