Еньовден
97935
Еньовден
В неделя погледнете слънцето. Ако играе, значи ще бъдете щастливи през цялата година. Вижте и сянката си. Ако е цяла, ще сте здрави, ако е наполовина или увредена по някакъв начин, трябва да се пазите от болести и несгоди.
И това не е, защото е неделя, а защото е 24 юни – Еньовден. Народът го нарича още Яньовден и Драгойка. На този ден билките имат най-целебна сила през цялата година, за което има и научни доказателства.
Един от най-светлите и слънчеви празници – Еньовден, е с езически корени. Дори в Синодика на цар Борил е засвидетелствано много бурното му празнуване. Едва през 18 век – през епохата на Възраждането, когато българската църква се ръководи от гръцката патриаршия, започва да замира жизнеността на този празник, но той се е съхранил и до ден днешен, каза в интервю за Дарик уредничката в Етнографски музей Пловдив Грозделина Георгиева.
Както вече споменахме, на този ден билките имат най-голяма лечебна сила. От Еньовден нататък те се превръщат просто в едни благоуханни треви. Възприето е на Еньовден да се наберат 77.5 билки за 77.5 болести. Прави се венец, през който всеки се провира, за да бъде през цялата година здрав и благополучен.
Един много стар гадателски обичай се е запазил до ден днешен – това е пророкуването за женитба на Еньовата буля, каза Грозделина Георгиева. През годините този ритуал напуска общността на младите и неомъжени момичета и често към него се присъединяват и по-възрастните – майки и бащи, каза още уредничката и допълни, че на празника, ако за музея е работен ден, Еньова буля се прави там с най-голямо удоволствие.
Имен ден празнуват Еньо, Енчо, Ена, Енина, Еница, Енка и Радена.
Следващата седмица е на традиционните занаяти – за 11-та поредна година в двора на музея ще се съберат майстори от цялата страна. Те ще демонстрират своя занаят, за да ни показват уменията си и да ни докажат, че традициите са живи у нас.
Ще дойдат творци от различни области на занаятчийството – ножари, оръжейници, медникари, бижутери, майстори на музикални инструменти, тъкачки, дървостругари, дърворезбари, плъсти, кукли, рисувана коприна, рисувани яйца, стъклопис, майсторки на кене, плетиво, везба и други.
Седемте дни ще минат под мотото „Приемственост“, защото най-важно за един майстор е да предаде занаята, а това ще стане тогава, когато показваме и палим творческата искра у самите деца.
Чуйте и репортажа от приложеното аудио
И това не е, защото е неделя, а защото е 24 юни – Еньовден. Народът го нарича още Яньовден и Драгойка. На този ден билките имат най-целебна сила през цялата година, за което има и научни доказателства.
Един от най-светлите и слънчеви празници – Еньовден, е с езически корени. Дори в Синодика на цар Борил е засвидетелствано много бурното му празнуване. Едва през 18 век – през епохата на Възраждането, когато българската църква се ръководи от гръцката патриаршия, започва да замира жизнеността на този празник, но той се е съхранил и до ден днешен, каза в интервю за Дарик уредничката в Етнографски музей Пловдив Грозделина Георгиева.
Както вече споменахме, на този ден билките имат най-голяма лечебна сила. От Еньовден нататък те се превръщат просто в едни благоуханни треви. Възприето е на Еньовден да се наберат 77.5 билки за 77.5 болести. Прави се венец, през който всеки се провира, за да бъде през цялата година здрав и благополучен.
Един много стар гадателски обичай се е запазил до ден днешен – това е пророкуването за женитба на Еньовата буля, каза Грозделина Георгиева. През годините този ритуал напуска общността на младите и неомъжени момичета и често към него се присъединяват и по-възрастните – майки и бащи, каза още уредничката и допълни, че на празника, ако за музея е работен ден, Еньова буля се прави там с най-голямо удоволствие.
Имен ден празнуват Еньо, Енчо, Ена, Енина, Еница, Енка и Радена.
Следващата седмица е на традиционните занаяти – за 11-та поредна година в двора на музея ще се съберат майстори от цялата страна. Те ще демонстрират своя занаят, за да ни показват уменията си и да ни докажат, че традициите са живи у нас.
Ще дойдат творци от различни области на занаятчийството – ножари, оръжейници, медникари, бижутери, майстори на музикални инструменти, тъкачки, дървостругари, дърворезбари, плъсти, кукли, рисувана коприна, рисувани яйца, стъклопис, майсторки на кене, плетиво, везба и други.
Седемте дни ще минат под мотото „Приемственост“, защото най-важно за един майстор е да предаде занаята, а това ще стане тогава, когато показваме и палим творческата искра у самите деца.
Чуйте и репортажа от приложеното аудио
