мина
93993
мина
Експертен съвет ще бъде свикан по проблема с бъдещата волфрамова мина край велинградското село Кръстава, съобщи директорът на РИОСВ Костадин Гешев. От заседанието зависи дали да бъде дадена зелена светлина на инвестиционното намерение за добив на руда или концесионният договор да бъде върнат за нова преработка.
Експертният съвет включва специалисти от Екоинспекцията, РЗИ, басейновите дирекции в Пловдив и Благоевград, водоснабдителното дружество на Велинград ВКТВ, кметовете на града и на село Кръстава, представители на две неправителствени организации.
До спешното свикване на заседание се стигна, след като и последната инстанция – 7-членен състав на Върховни административен съд (ВАС), отмени решението на РИОСВ за спиране на процедурата до извършване на пълна и обективна оценка за въздействието на околната среда. Преди това със същите становища излязоха Административният съд в Пазарджик, 3-членен и 5-членен състав на ВАС.
Решението на експертния съвет не е задължително. От специалистите зависи да изискат ново решение на Екоинспекцията. То обаче може да се обжалва по съдебен ред, а вземането на окончтелно решение да се проточи с години.
Споровете да има или да няма волфрамова мина се водят от 4 години. Инвеститорът „Ресурс-1“ АД „Ресурс-1” получава концесия за добив още през 2009 г. Находището е на площ от около 3000 дка в землището на Кръстава, но първоначалният проект обхваща около 5600 дка, тъй като са предвидени места за преработка, флотационна фабрика, хвостохранилище.
Дружеството подава уведомление на 11 декември 2013 г. за намерението си да добива и преработва руда от находище „Грънчарица-Център“. Екоинспекцията първоначално дава отрицателно становище с указания за коригиране на непълноти. Допълненият доклад е одобрен. На 23 март 2016 г. е проведено обществено обсъждане.
Изненадата идва през юни миналата година, когато от Басейновата дирекция в Пловдив в Екоинспекцията пристига писмо за настъпили промени. В представен от водоснабдителното предприятие на Велинград ВКТВ проект за санитарно-охранителни зони Първи и Втори пояс от тях около речните водохващания на реките Грънчарица и Малка река попадат в площта на инвестиционното предложение на „Ресурс-1”. Експертите от Басейновата дирекция излизат със становище, че трябва да се коригира докладът за оценка на въздействието върху околната среда с искане за спиране на административното производство.
В терена на проекта за добив попада и сервитути на деривация на държавното предприятие „Язовири и каскади“, която се влива в язовир „Батак“, който също служи и за водоснабдяване. Информацията за това обаче се появява едва в началото на 2017 г. От дружеството и до момента не са нанесли в документацията си данните за тези сервитути.
И вододайните зони, и сервитутите се ползват от години. Парадоксът е, че ВКТВ имат разрешение за водоползване от Басейнова дирекция-Пловдив и плащат таксите си към ведомството по същото разрешително. Така и не става ясно защо и от двете предприятия, както и от държавната институция, подават фатално късно толкова важна информация, която променя изцяло фактическата обстановка – дотогава се споменава само за промишлени води.
В Първи пояс на санитарно-охранителните зони е забранена каквато и да било дейност, а в другите, както и в районите на деривации като тази, законодателството не разрешава добив на подземни богатства. А самата деривация пресича концесионната площ, но това не е отразено в първоначалната документация.
От самото начало местната власт и жителите на Велинград дават мощен отпор на намеренията за разкриване на мина. На всички гласувания съветниците единодушно се противопоставят заради опасения от екологични проблеми и отлив от туризма – основния бизнес в курорта. Граждански организации и еколози се надигнаха в подкрепа на съпротивата на велинградчани срещу рудодобива, стигна се до заплахи с гражданско неподчинение. Петицията за запазване на Велинград като екологично чист район бе подкрепена от 11 000 души. Същевременно хората от Кръстава с надежда очакват да започне рудодобива с надеждата, че и за тях ще се разкрият работни места.
Чуйте още от Костадин Гешев в аудиото.
Експертният съвет включва специалисти от Екоинспекцията, РЗИ, басейновите дирекции в Пловдив и Благоевград, водоснабдителното дружество на Велинград ВКТВ, кметовете на града и на село Кръстава, представители на две неправителствени организации.
До спешното свикване на заседание се стигна, след като и последната инстанция – 7-членен състав на Върховни административен съд (ВАС), отмени решението на РИОСВ за спиране на процедурата до извършване на пълна и обективна оценка за въздействието на околната среда. Преди това със същите становища излязоха Административният съд в Пазарджик, 3-членен и 5-членен състав на ВАС.
Решението на експертния съвет не е задължително. От специалистите зависи да изискат ново решение на Екоинспекцията. То обаче може да се обжалва по съдебен ред, а вземането на окончтелно решение да се проточи с години.
Споровете да има или да няма волфрамова мина се водят от 4 години. Инвеститорът „Ресурс-1“ АД „Ресурс-1” получава концесия за добив още през 2009 г. Находището е на площ от около 3000 дка в землището на Кръстава, но първоначалният проект обхваща около 5600 дка, тъй като са предвидени места за преработка, флотационна фабрика, хвостохранилище.
Дружеството подава уведомление на 11 декември 2013 г. за намерението си да добива и преработва руда от находище „Грънчарица-Център“. Екоинспекцията първоначално дава отрицателно становище с указания за коригиране на непълноти. Допълненият доклад е одобрен. На 23 март 2016 г. е проведено обществено обсъждане.
Изненадата идва през юни миналата година, когато от Басейновата дирекция в Пловдив в Екоинспекцията пристига писмо за настъпили промени. В представен от водоснабдителното предприятие на Велинград ВКТВ проект за санитарно-охранителни зони Първи и Втори пояс от тях около речните водохващания на реките Грънчарица и Малка река попадат в площта на инвестиционното предложение на „Ресурс-1”. Експертите от Басейновата дирекция излизат със становище, че трябва да се коригира докладът за оценка на въздействието върху околната среда с искане за спиране на административното производство.
В терена на проекта за добив попада и сервитути на деривация на държавното предприятие „Язовири и каскади“, която се влива в язовир „Батак“, който също служи и за водоснабдяване. Информацията за това обаче се появява едва в началото на 2017 г. От дружеството и до момента не са нанесли в документацията си данните за тези сервитути.
И вододайните зони, и сервитутите се ползват от години. Парадоксът е, че ВКТВ имат разрешение за водоползване от Басейнова дирекция-Пловдив и плащат таксите си към ведомството по същото разрешително. Така и не става ясно защо и от двете предприятия, както и от държавната институция, подават фатално късно толкова важна информация, която променя изцяло фактическата обстановка – дотогава се споменава само за промишлени води.
В Първи пояс на санитарно-охранителните зони е забранена каквато и да било дейност, а в другите, както и в районите на деривации като тази, законодателството не разрешава добив на подземни богатства. А самата деривация пресича концесионната площ, но това не е отразено в първоначалната документация.
От самото начало местната власт и жителите на Велинград дават мощен отпор на намеренията за разкриване на мина. На всички гласувания съветниците единодушно се противопоставят заради опасения от екологични проблеми и отлив от туризма – основния бизнес в курорта. Граждански организации и еколози се надигнаха в подкрепа на съпротивата на велинградчани срещу рудодобива, стигна се до заплахи с гражданско неподчинение. Петицията за запазване на Велинград като екологично чист район бе подкрепена от 11 000 души. Същевременно хората от Кръстава с надежда очакват да започне рудодобива с надеждата, че и за тях ще се разкрият работни места.
Чуйте още от Костадин Гешев в аудиото.
