В навечерието на светлите Великденски празници в галерия „Аспект“ своя самостоятелна изложба реди Владимир Запрянов. Въпреки че редовно участва в общите експозиции в галерията, това е едва третата му самостоятелна изява, може би защото той подхожда към изложбите си като към създаване на отделно произведение, като към нещо специално мислено, планувано и осъществено. Всяка изложба на Владо Запрянов представя цикъл картини, подготвени за конкретната галерия и изразяващи определена идея - такава е и настоящата.
Двадесет и четири творби са обединени под мотото „Поглед нагоре” – дванадесет акварела и дванадесет живописни работи, представени днес,12 април – дали е случайност, или не, дузината носи в себе си много символика. Издържани в характерната за Владимир Запрянов абстрактно-символно-предметна стилистика, цикълът картини са продукт на конкретни впечатления на автора. Родом от Хасковския край, той активно се интересува от значимите открития, направени там през последните години, и именно едно от тях – скалните мегалити в района на Хасковски минерални бани – провокира създаването на картините за изложбата. Мегалитите са изключително интересен природен феномен, някои изследователи дори не изключват и човешка намеса при оформянето им. Те са величествени мегаструктури, често наподобяващи човешки фигури, създават усещане за безкрай, за връзка с космоса, а някои виждат в тях и астрологични знаци и символи. Впечатлен от въздействието им, Владо Запрянов създава цикъла „Сънят на мегалитите”, който е основата на изложбата.
„Мегалитите ме карат да мисля, че природата е измислила абстрактното изкуство - тя е учител, просто тепърва преоткриваме нейните уроци. Разположени на високо, в планините, те предизвикват човек да погледне нагоре, да се извиси към духовното, а не да гледа в краката си, към делничното и злободневното. Така ми хрумна да нарека цикъла картини, а и изложбата, „Поглед нагоре”, обяснява авторът и продължава: „А защо акварел? Това е трудна техника, но реших да се върна към нея след години, първата ми изложба беше акварели... Дава ми свобода, предизвиква ме... А тези акварели не са чисто абстрактни и фриволни, по-скоро съм търсил пейзажа, конкретиката. И така реших да разработя една тема с две различни средства, с две техники.”
А пожеланието на художника е, откривайки изложбата в навечерието на Великден, да провокира зрителя да излезе навън, да пътува и да открива. Природата се преражда в пролетта, прекрасен сезон човек да отиде да види този природен феномен, да търси и намира хармонията, която само природата дарява. А защо не и да отнесе от галерията у дома къс от вълшебството на мегалитите...
Двадесет и четири творби са обединени под мотото „Поглед нагоре” – дванадесет акварела и дванадесет живописни работи, представени днес,12 април – дали е случайност, или не, дузината носи в себе си много символика. Издържани в характерната за Владимир Запрянов абстрактно-символно-предметна стилистика, цикълът картини са продукт на конкретни впечатления на автора. Родом от Хасковския край, той активно се интересува от значимите открития, направени там през последните години, и именно едно от тях – скалните мегалити в района на Хасковски минерални бани – провокира създаването на картините за изложбата. Мегалитите са изключително интересен природен феномен, някои изследователи дори не изключват и човешка намеса при оформянето им. Те са величествени мегаструктури, често наподобяващи човешки фигури, създават усещане за безкрай, за връзка с космоса, а някои виждат в тях и астрологични знаци и символи. Впечатлен от въздействието им, Владо Запрянов създава цикъла „Сънят на мегалитите”, който е основата на изложбата.
„Мегалитите ме карат да мисля, че природата е измислила абстрактното изкуство - тя е учител, просто тепърва преоткриваме нейните уроци. Разположени на високо, в планините, те предизвикват човек да погледне нагоре, да се извиси към духовното, а не да гледа в краката си, към делничното и злободневното. Така ми хрумна да нарека цикъла картини, а и изложбата, „Поглед нагоре”, обяснява авторът и продължава: „А защо акварел? Това е трудна техника, но реших да се върна към нея след години, първата ми изложба беше акварели... Дава ми свобода, предизвиква ме... А тези акварели не са чисто абстрактни и фриволни, по-скоро съм търсил пейзажа, конкретиката. И така реших да разработя една тема с две различни средства, с две техники.”
А пожеланието на художника е, откривайки изложбата в навечерието на Великден, да провокира зрителя да излезе навън, да пътува и да открива. Природата се преражда в пролетта, прекрасен сезон човек да отиде да види този природен феномен, да търси и намира хармонията, която само природата дарява. А защо не и да отнесе от галерията у дома къс от вълшебството на мегалитите...
