Нито едно от четирите села в община Стрелча няма да гласува за свой кмет на настоящите местни избори. Причината е, че във всички живеят по постоянен адрес под 350 души, колкото е минимумът по Изборния кодекс, за да гласуват за свой управник. Така днес в цялата община ще избират един-единствен кмет - този на Стрелча. Претендентите за поста са петима.
В най-оживеното, ако може така да се нарече – село Смилец, по данни от преброяването през 2011 година е имало едва 271 човека. Селото, носещо име на български цар, е дало на България немалко бележити личности, сред които известните братя лекари проф. д-р Тодор Даскалов (кардиолог) и проф. д-р Марко Даскалов (хирург), поетът Иван Динков, писателят Марин Деянов, журналистът Иван Гарелов, летецът доц. Стоян Алтаванов и други. Днес обаче е жертва на неумолимата демографска катастрофа, обхванала всички малки населени места в страната.
В Дюлево до 2011-та е имало точно 201 души. Според историци, селището съществува поне от III-то хилядолетие преди Христа, а в землището му са открити над 10 древни поселища, могили и безмогилни некрополи от тракийско и римско време. На 5 км от него се намира една от гордостите на Стрелчанско – тракийската гробница Жаба могила. Но също като в Смилец вече почти не са останали хора.
Още по-малко са те в Блатница – 183-ма, пак по данни от последното досега официално преброяване. Местните също ще имат служебно назначен управник, но пък и те има с какво да се гордеят – в землището им с площ около 18 000 дка няма пустеещи земи. Там са едни от най-красивите лавандулови полета, привличащи интереса не само на преработвателите, но и на почитателите на художествената фотография. Виолетовият цвят на маслодайното растение е чудесен фон за професионални снимки или селфита.
Най-обезлюдено е село Свобода, където преди 8 години статистиците отброяват едва 175 жители. Макар и за много кратко – от 1934 до 1947 година, то също носи име на монарх – Цар Борис. Монархисти обаче няма. Както и други етнически групи освен българи – нещо рядко срещано в смесен район като Пазарджишкия край. След закриването на близките рудници „Цар Асен“, „Радка“ и „Елшица“ в зората на демокрацията местните започват да напускат селото в търсене на препитание и днес те са останали колкото обитателите на вход от жилищен блок.
В най-оживеното, ако може така да се нарече – село Смилец, по данни от преброяването през 2011 година е имало едва 271 човека. Селото, носещо име на български цар, е дало на България немалко бележити личности, сред които известните братя лекари проф. д-р Тодор Даскалов (кардиолог) и проф. д-р Марко Даскалов (хирург), поетът Иван Динков, писателят Марин Деянов, журналистът Иван Гарелов, летецът доц. Стоян Алтаванов и други. Днес обаче е жертва на неумолимата демографска катастрофа, обхванала всички малки населени места в страната.
В Дюлево до 2011-та е имало точно 201 души. Според историци, селището съществува поне от III-то хилядолетие преди Христа, а в землището му са открити над 10 древни поселища, могили и безмогилни некрополи от тракийско и римско време. На 5 км от него се намира една от гордостите на Стрелчанско – тракийската гробница Жаба могила. Но също като в Смилец вече почти не са останали хора.
Още по-малко са те в Блатница – 183-ма, пак по данни от последното досега официално преброяване. Местните също ще имат служебно назначен управник, но пък и те има с какво да се гордеят – в землището им с площ около 18 000 дка няма пустеещи земи. Там са едни от най-красивите лавандулови полета, привличащи интереса не само на преработвателите, но и на почитателите на художествената фотография. Виолетовият цвят на маслодайното растение е чудесен фон за професионални снимки или селфита.
Най-обезлюдено е село Свобода, където преди 8 години статистиците отброяват едва 175 жители. Макар и за много кратко – от 1934 до 1947 година, то също носи име на монарх – Цар Борис. Монархисти обаче няма. Както и други етнически групи освен българи – нещо рядко срещано в смесен район като Пазарджишкия край. След закриването на близките рудници „Цар Асен“, „Радка“ и „Елшица“ в зората на демокрацията местните започват да напускат селото в търсене на препитание и днес те са останали колкото обитателите на вход от жилищен блок.
