Здравната система се тресе, защото още при оценките на клиничните пътеки има голямо неравенство - някои са на 100%, други - на 5% от себестойността си. Това заяви в предаването „Клиника на шестия етаж" на Дарик радио управителят на специализирана болница „Уромедикс" д-р Жан Читалов. Той даде за пример коронарографията, която има пълно покритие, докато при урологичните пътеки лекарите едва смогват да покрият консумативите. Не искам да деля специалистите в различните дисциплини, но методът за определяне цените на пътеките е грешен, подчерта д-р Читалов.
Той обясни, че в България никога не е правена оценка на видовете клинични пътеки. Когато бяха въведени преди близо 9 години, който имаше лоби, той извоюва добри цени. Ако нашите консултанти бяха взели за база стойността на пътеките от Западна Европа и ги бяха приложили спрямо българските условия - тоест да ги приравнят към бюджета на Здравната каса - в системата нямаше да има такива сътресения, категоричен бе д-р Читалов.
Има крещяща липса на определен вид специалисти - патоанатоми, анестезиолози и други. Поради тази причина шефовете на големите болници не могат да си позволят да дават малки заплати на лекарите, работещи със скъпи клинични пътеки. Това води до различно заплащане и напрежение в гилдията.
За две важни урологични болести няма клинични пътеки и Българското урологично дружество, чийто член е д-р Читалов, е внесло предложение за тяхното приемане от Касата. Едната е цистоскопията, която представлява оглед на пикочния мехур през уретрата. Тази манипулация крие много рискове и не може да бъде оставена да се прави сама за себе си. С нея се диагностицира състоянието на пикочния мехур и се използва предимно при онкологични заболявания.
Второто заболяване е бъбречните травми, които не се оперират и изискват консервативно лечение. Те могат да бъдат причинени от катастрофи, удари и други. Пострадалите пациенти се нуждаят от много консумативи - кръвопреливане, плазма и струват скъпо на клиниките, а това не се заплаща. Самата здравна система е така изградена, че ако не оперираме болния, ние няма да вземем пари от Касата за него, обясни д-р Читалов. Той уточни, че този тип заболявания касаят предимно големите болници. Бъбречните травми обикновено са съчетани и с други болести и изискват интердисциплинарно лечение, което може да достигне стотици хиляди левове.
Проблем са и делегираните бюджети от страна на Касата. От една страна се казва да не връщаме болни, а от друга надлимитните пари не се плащат или се забавят с месеци. Независимо от това дали ще се приеме методиката за прогнозен брой пациенти във всяка болница, отново ще има определен вид лимит, смята д-р Читалов.
Според него е необходимо да се създаде строг контролен орган от страна на държавата, който да проверява дали са реални пътеките във всяка болница. Идеята е да се види дали се приемат пациенти, които нямат нужда от операция, защото много се говори за фиктивни приеми и „източване" на Касата по този начин.
Има куп излишни критерии за създаването на една болница. Пример за това е клиничната лаборатория, с която трябва да разполага всяко лечебно заведение и която струва скъпо. На Запад има по една такава за цял град. Целта на държавата с тези изисквания е болниците сами да се откажат да сключват договори с Касата, смята д-р Читалов.
По думите му силната конкуренция ражда качеството. Държавата да позволи свободно създаване на болници и да остави пазарът в здравната сфера да регулира тези, които ще фалират и другите, които да останат, допълни д-р Читалов.
Българският лекар трябва да се освободи от администрация и да лекува пациентите по стандартите и изискванията на специалността си. Добри и лоши медици има навсякъде. Българският лекар не е лош специалист и ако обществото го подкрепи, той няма да избяга в чужбина, каза още д-р Читалов.
Цялото участие на д-р Жан Читалов можете да чуете от прикачения звуков файл. Поводът за него бе кампанията на Дарик „Най-добрите лекари в Пловдив", резултатите от която ще бъдат обявени през декември.
