Незаконно строителство
96164
Незаконно строителство
Средно между 20 и 30 000 лв. са разходите по събарянето и извозването на строителните отпадъци на една незаконна жилищна сграда в ромските квартали на Пловдив. Транспортирането на останките излиза в пъти повече от разрушаването на къщата.
Същевременно в бюджетите на районните администрации за тази дейност годишно са заложени не повече от 40-50 хил. лв. Затова кметовете събарят основно незаконни търговски обекти, пристройки и гаражи.
Кметът на район „Централен“ Георги Стаматов заяви пред Дарик, че през последните две години са издадени над 110 акта за незаконни постройки, като част от тях са влезли в сила, но други се обжалват пред съда.
По думите му, през тази и част от 2019 г. всички незаконни обекти на територията на район „Централен“ ще бъдат актувани. Към налагането на глоби и последващо събаряне се пристъпва първо към постройките, които се намират върху уличната регулация на района, последвани от тези върху общински терени и накрая идва ред на обектите, които са в частни имоти. За последните ще бъде предявен съдебен иск за възстановяване на средствата за разрушаването им. Като средство за превенция срещу последващо застрояване, от администрацията провеждат разговори с жителите на Аджисан махала.
15 къщи и 15 по-малки постройки са съборените обекти през 2017-та на територията на район „Северен“. Те са в Шекер и Арман махала. Съставените актове и констативни протоколи са над 100, обяви пред Дарик кметът Ральо Ралев.
Допълнително към разрушените сгради, които включват незаконни къщи, магазини, стълбища, тоалетни и други пристройки, се включват и 20 гаража. Наскоро Ви запознахме с фрапиращия случай, в който лампа от уличното осветление в Армана беше вградена в незаконно строяща се къща. Собствениците вече са предприели действия по събарянето й. Ето колко и кои ще са съборените постройки през 2018 г.
Най-тежко е положението в кв. „Столипиново“ – най-голямото гето на Балканския полуостров, а според някои – и в цяла Европа. На няколко пъти там се носеха слухове, че се строи незаконна джамия.
Кметът на район „Източен“ Николай Чунчуков отрече пред Дарик това да е вярно, като допълни, че при началното изграждане на една постройка няма как да се разбере какво точно е нейното предназначение, но ако се констатира, че е мюсюлмански храм без нужните разрешителни за строеж, незабавно ще бъдат предприети необходимите мерки за прекратяване на строежа.
По думите му за миналата година са съставени 200 акта за незаконно строителство, като 160 от тях са за търговски обекти и пристойки, а останалите 40 - за жилищни сгради.
Според повечето пловдивчани, участвали в анкета на Дарик, кметовете не се справят достатъчно добре с незаконното строителство. Те също така смятат, че и да се полагат някакви усилия, резултатите са незадоволителни. Според други, не само за роми, но и за всички, трябва да се олекотят процедурите по издаване на разрешителни за всякакъв вид строежи.
Като цяло хоризонталното незаконно застрояване в пловдивските квартали с мултиетническо население е стопирано. Предизвикателството пред кметовете е това да се случи и с вертикалното. За целта е нужна по-твърда ръка от страна на районните администрации, а за премахването на незаконните сгради - повече средства от бюджета на централната община.
Същевременно в бюджетите на районните администрации за тази дейност годишно са заложени не повече от 40-50 хил. лв. Затова кметовете събарят основно незаконни търговски обекти, пристройки и гаражи.
Кметът на район „Централен“ Георги Стаматов заяви пред Дарик, че през последните две години са издадени над 110 акта за незаконни постройки, като част от тях са влезли в сила, но други се обжалват пред съда.
По думите му, през тази и част от 2019 г. всички незаконни обекти на територията на район „Централен“ ще бъдат актувани. Към налагането на глоби и последващо събаряне се пристъпва първо към постройките, които се намират върху уличната регулация на района, последвани от тези върху общински терени и накрая идва ред на обектите, които са в частни имоти. За последните ще бъде предявен съдебен иск за възстановяване на средствата за разрушаването им. Като средство за превенция срещу последващо застрояване, от администрацията провеждат разговори с жителите на Аджисан махала.
15 къщи и 15 по-малки постройки са съборените обекти през 2017-та на територията на район „Северен“. Те са в Шекер и Арман махала. Съставените актове и констативни протоколи са над 100, обяви пред Дарик кметът Ральо Ралев.
Допълнително към разрушените сгради, които включват незаконни къщи, магазини, стълбища, тоалетни и други пристройки, се включват и 20 гаража. Наскоро Ви запознахме с фрапиращия случай, в който лампа от уличното осветление в Армана беше вградена в незаконно строяща се къща. Собствениците вече са предприели действия по събарянето й. Ето колко и кои ще са съборените постройки през 2018 г.
Най-тежко е положението в кв. „Столипиново“ – най-голямото гето на Балканския полуостров, а според някои – и в цяла Европа. На няколко пъти там се носеха слухове, че се строи незаконна джамия.
Кметът на район „Източен“ Николай Чунчуков отрече пред Дарик това да е вярно, като допълни, че при началното изграждане на една постройка няма как да се разбере какво точно е нейното предназначение, но ако се констатира, че е мюсюлмански храм без нужните разрешителни за строеж, незабавно ще бъдат предприети необходимите мерки за прекратяване на строежа.
По думите му за миналата година са съставени 200 акта за незаконно строителство, като 160 от тях са за търговски обекти и пристойки, а останалите 40 - за жилищни сгради.
Според повечето пловдивчани, участвали в анкета на Дарик, кметовете не се справят достатъчно добре с незаконното строителство. Те също така смятат, че и да се полагат някакви усилия, резултатите са незадоволителни. Според други, не само за роми, но и за всички, трябва да се олекотят процедурите по издаване на разрешителни за всякакъв вид строежи.
Като цяло хоризонталното незаконно застрояване в пловдивските квартали с мултиетническо население е стопирано. Предизвикателството пред кметовете е това да се случи и с вертикалното. За целта е нужна по-твърда ръка от страна на районните администрации, а за премахването на незаконните сгради - повече средства от бюджета на централната община.
