"Противопоставянето на „Альоша” с националната светиня Васил Левски е прозрачен подход от арсенала на манипулативните техники за убеждение". Това пишат от БСП Пловдив в позиия до медиите по повод петицията, която върви в интернет за преобразуването на паметника на Альоша в града на тепетата в монумент на Васил Левски.
Пловдив почете 146 години от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски
Паметникът, построен преди 62 години, днес е един от символите на града ни, познат по света и най-посещаваното място в европейската столица на културата. Той е и един от около четирите хиляди военни мемориали и паметници в Централна и Източна Европа, почитащи над 2,5 милиона войници и офицери от Червената армия, загинали в боеве в годините на Втората световна война.
В градове като Будапеща или Виена тези паметници са поставени на градските площади, а най-големият мемориален комплекс е в Трептов парк в Берлин, който напомня и днес на всички за фашизма и неговите престъпления срещу човечеството. За пловдивския „Альоша” има решение на Върховния съд от 1996 г., че е монумент, свързан с Втората световна война, и не може да бъде разрушен!
Ясно разбираме, че дясното в България се опитва да намери своята съвременна политическа идентичност, но начинът не е чрез “префасониране и преобразяване” (цитат) на паметници и история! Легитимацията чрез „пещерен” антикомунизъм е под нивото на всеки себеуважаващсе и зовящ себе си „интелектуалец”!
Противопоставянето на „Альоша” с националната светиня Васил Левски е прозрачен подход от арсенала на манипулативните техники за убеждение. Тъжно е подобно красноречие…
Уважаеми дами и господа интелектуалци, бихме подкрепили всяка Ваша инициатива за издигане на паметник на Левски в града ни, но нека това да не е за сметка на нещо, вече изградено.
Дяконът заслужава собствен монумент, автентичен по замисъл и изпълнение, съизмерим с живота и делото му. Идеята за „префасониране” на „Альоша” трудно се вписва в каквато и да е претенция за почит към великия карловец. Левски не загина за такива „култура” и „цивилизованост”.
Градете, не рушете, уважаеми интелектуалци!
Пловдив почете 146 години от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски
Паметникът, построен преди 62 години, днес е един от символите на града ни, познат по света и най-посещаваното място в европейската столица на културата. Той е и един от около четирите хиляди военни мемориали и паметници в Централна и Източна Европа, почитащи над 2,5 милиона войници и офицери от Червената армия, загинали в боеве в годините на Втората световна война.
В градове като Будапеща или Виена тези паметници са поставени на градските площади, а най-големият мемориален комплекс е в Трептов парк в Берлин, който напомня и днес на всички за фашизма и неговите престъпления срещу човечеството. За пловдивския „Альоша” има решение на Върховния съд от 1996 г., че е монумент, свързан с Втората световна война, и не може да бъде разрушен!
Ясно разбираме, че дясното в България се опитва да намери своята съвременна политическа идентичност, но начинът не е чрез “префасониране и преобразяване” (цитат) на паметници и история! Легитимацията чрез „пещерен” антикомунизъм е под нивото на всеки себеуважаващсе и зовящ себе си „интелектуалец”!
Противопоставянето на „Альоша” с националната светиня Васил Левски е прозрачен подход от арсенала на манипулативните техники за убеждение. Тъжно е подобно красноречие…
Уважаеми дами и господа интелектуалци, бихме подкрепили всяка Ваша инициатива за издигане на паметник на Левски в града ни, но нека това да не е за сметка на нещо, вече изградено.
Дяконът заслужава собствен монумент, автентичен по замисъл и изпълнение, съизмерим с живота и делото му. Идеята за „префасониране” на „Альоша” трудно се вписва в каквато и да е претенция за почит към великия карловец. Левски не загина за такива „култура” и „цивилизованост”.
Градете, не рушете, уважаеми интелектуалци!
