Спасовден е народното название на християнския празник Възнесение Господне. Чества се 40 дни след Великден и е винаги в последния Велики четвъртък.
Според Новия завет след своето възкресение Исус остава на земята да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, движейки се сред тях като богочовек. На 40-тия ден в обкръжението на своите последователи, в подножието на Елеонската планина, той се въздига в небесата. В православната църква на този ден се празнува Възнесение Господне, а се нарича Спасовден, защото с факта на Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
В народния календар Спасовден се свързва до голяма степен с култа към мъртвите.
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от първия Велики четвъртък. Затова и в съботата след празника е Спасовската или Черешовата задушница. Ходи се на гробища, палят се свещи и кандила, поставят се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се с тамян, носи се жито и в църквата, и на гробищата.
На Спасовден почти навсякъде в България се прави голямо хоро. Вярва се, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване. Сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дни. Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.
Според Новия завет след своето възкресение Исус остава на земята да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, движейки се сред тях като богочовек. На 40-тия ден в обкръжението на своите последователи, в подножието на Елеонската планина, той се въздига в небесата. В православната църква на този ден се празнува Възнесение Господне, а се нарича Спасовден, защото с факта на Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
В народния календар Спасовден се свързва до голяма степен с култа към мъртвите.
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от първия Велики четвъртък. Затова и в съботата след празника е Спасовската или Черешовата задушница. Ходи се на гробища, палят се свещи и кандила, поставят се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се с тамян, носи се жито и в църквата, и на гробищата.
На Спасовден почти навсякъде в България се прави голямо хоро. Вярва се, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване. Сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дни. Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.
