На 19 февруари от 11:00 часа пред паметника на Васил Левски в центъра на Плевен в присъствието на представители на областната и общинската управа и на плевенчани ще се състои честването на 141 години от гибелта на Апостола на свободата.
В знак на уважение към делото на великия българин публикуваме стихотворението "Насаме с Апостола", написано през 1987 г. от актьора и драматург Илко Иларионов - директор на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен.
Насаме с Апостола
Прости ми, Апостоле Левски!
Прости, че в безумния миг на възбуда,
сърцето заби от желание лудо, да пиша за теб, за
теб Апостоле - чудо!
Как да погледна очите ти сини,
дали ще ми стигнат мъжките сили, кажи ми!
Как да не пиша за теб, как да отмина твоя портрет,
забит в сърцето на черната българска зима?
О, знам,знам, че нямото твое величие, ражда великото
мое мълчание. Знам, че вечност, а не век и половина,
дели ни в час по страдание...Ще пиша за теб, последно, прости ми!
Апостоле, често те срещам, там сред безмълвното
множество, да крачиш сякаш напук,
не с яке, палто и кожух, а с прост ямурлук, към
твойте селяци, които снели оръфани овчи калпаци в миг
на пророчество целуват пистолета
и камата и с робските устни подути,
отпиват с едри глътки от Свободата!
Ще влезеш ли в мойте куплети и рими,
тъй както си влязъл в сърцето ми?
Дяконе мой помогни ми! Помогни ми,
когато ръката преди да посочи подлеца
потръпне и моята "честна дума",
към къщи с него си тръгне.
Когато лицето отмине шамара и
потърси нечия "ласкава" гара.
Когато челото отхвърли куршума,
и на изпит по саможертва врагът
ме придума. Помогни ми да тръгна по пътя ти кален
и прашен сред нощ непрогледна - тогава,
когато е най- страшен!
Да опазя вярата в двете си шепи, от душите
нищи и слепи! Помогни ми Дяконе даже,
и когато последно сърцето откаже!
Кажи! Сред клюки сплетни и лъжи, сред глупци
и търгаши, чужди и наши, сред вражи омрази,
как се опази?!
Как веднъж не посегна на чуждо, как веднъж не тръгна на път към пост и звания,
как веднъж не помисли за друго освен за България!
За нея, Святата ти себе си даде! Ще простиш ли на този
дето те продаде? Простил си , простил си с усмивка горчива
отдавна, нали? И от твоята страшна прошка, най-много
днес ме боли!
Боли от въпроса, застинал на устните свети,
Как я караш, поете? Как да излъжа, истината, как безразсъдно
с ръка да замажа пред лицето ти строго?
Грешен съм, грешен Апостоле,много!
Но, едно ще ти кажа. Потрябва ли клетва да дам в ден като тебе голям, не ще са
нужни олтар, кама, пистолет. Ще целуна единствено твоя портрет...!!!
