На 19 февруари 201 г. пред паметника на Васил Левски в центъра на Плевен беше отбелязана годишнината от гибелта на Апостола на свободата.
Сред стотиците плевенчани, дошли да склонят глава пред подвига на големия син на България бяха Ралица Добрева - областен управител на Плевен, кмета на града проф. д-р Димитър Стойков, председателят на Общинския съвет Дарин Ангелов.
След панихидата, отслужена от свещеници от храмовете в града, Илко Иларионов - директор на ДКТ"Иван Радоев", изпълни поемата си „Насаме с Апостола".
„В отдадения си на Отечеството живот, Дяконът имаше своя свещена религия - свободата. Следвайки я неизменно, той се преклони пред кръста и револвера, и изрече бунтовната клетва „Свобода или смърт!", станала верую и съдба на всички българи", каза в словото си проф.д-р Димитър Стойков.
„В националната ни памет, Левски остана не само пример за подражание, а онзи най-светъл лик, който пазим в душата си и чрез който осъзнаваме своята принадлежност и дълг към Отечеството. За това, в този ден най-истински говорят сърцата ни, скътали дълбоко паметта за Васил Левски. Там, където той никога няма да бъде предаден и където остава завинаги жив. Дълбок поклон пред делото и паметта на Васил Левки и всички, отдали живот си за свободата на Отечеството ни!", каза кмеът на Плевен.
Пред паметника на Апостола в деня на неговата гибел бяха актьорът Веселин Плачков, който изпълнява главната роля на Апостола във филма „Дякон Левски" и режисьорът на лентата, Максим Генчев. На площада бяха и десетки ученици и представители на Общински комитет „Васил Левски".
В знак на признателност пред паметника на Апостола на Свободата бяха поднесени венци и цветя от името на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, народни представители, партии, държавни и местни институции, училища, организации и десетки признателни граждани.
...„Апостоле Левски, прости, че в безумния миг на възбуда,
сърцето заби от желание лудо да пиша за теб,
за теб, Апостоле - Чудо!
Как да погледна очите ти, сини.
Дали ще ми стигнат мъжките сили, кажи ми!
Как да отмина твоя портрет, забит в сърето на черната българска зима......"
Как да погледна очите ти сини,
дали ще ми стигнат мъжките сили, кажи ми!
Как да не пиша за теб, как да отмина твоя портрет,
забит в сърцето на черната българска зима?
О, знам,знам, че нямото твое величие, ражда великото
мое мълчание. Знам, че вечност, а не век и половина,
дели ни в час по страдание...Ще пиша за теб, последно, прости ми!
Апостоле, често те срещам, там сред безмълвното
множество, да крачиш сякаш напук,
не с яке, палто и кожух, а с прост ямурлук, към
твойте селяци, които снели оръфани овчи калпаци в миг
на пророчество целуват пистолета
и камата и с робските устни подути,
отпиват с едри глътки от Свободата!
Ще влезеш ли в мойте куплети и рими,
тъй както си влязъл в сърцето ми?
Дяконе мой помогни ми! Помогни ми,
когато ръката преди да посочи подлеца
потръпне и моята "честна дума",
към къщи с него си тръгне.
Когато лицето отмине шамара и
потърси нечия "ласкава" гара.
Когато челото отхвърли куршума,
и на изпит по саможертва врагът
ме придума. Помогни ми да тръгна по пътя ти кален
и прашен сред нощ непрогледна - тогава,
когато е най- страшен!
Да опазя вярата в двете си шепи, от душите
нищи и слепи! Помогни ми Дяконе даже,
и когато последно сърцето откаже!
Кажи! Сред клюки сплетни и лъжи, сред глупци
и търгаши, чужди и наши, сред вражи омрази,
как се опази?!
Как веднъж не посегна на чуждо, как веднъж не тръгна на път към пост и звания,
как веднъж не помисли за друго освен за България!
За нея, Святата ти себе си даде! Ще простиш ли на този
дето те продаде? Простил си , простил си с усмивка горчива
отдавна, нали? И от твоята страшна прошка, най-много
днес ме боли!
Боли от въпроса, застинал на устните свети,
Как я караш, поете? Как да излъжа, истината, как безразсъдно
с ръка да замажа пред лицето ти строго?
Грешен съм, грешен Апостоле,много!
Но, едно ще ти кажа. Потрябва ли клетва да дам в ден като тебе голям, не ще са
нужни олтар, кама, пистолет. Ще целуна единствено твоя портрет...!!!
"Насаме с Апостола"
Илко Иларионов
