Да пушим или да не пушим? Това е въпросът, който цял ден дебатираха избраните от народа представители в парламента. Поскараха се, поспориха, па накрая плеснаха с ръце и "омекотиха" идеята за категорична забрана на пушенето на обществени места от 1 юни. Искането на управляващите раздели депутатите на пушачи и непушачи.
Промените бяха подкрепени от 85 депутати, 53-ма гласуваха "против,", а 5-ма се въздържаха. Истината е, че болшинството от т.нар. представители на народа са гласували, по-скоро повлияни от собствения си никотинов глад, отколкото от народния интерес.
Но ако оставим настрана партийните разделения и съотношението пушачи и противници на цигарите в Народното събрание, запитайте се защо депутатите трябва да решават дали да пушим или не. Това не би ли следвало да е лично решение на всеки един от нас? Какво означава толерантност към пушачите?
Да продължим да съкращаваме живота си, защото съседът по маса не може да надвие никотиновия си глад или е нервен и дърпа фас след фас. Да продължим да си затваряме очите пред факта, че след един 30-минутен обяд дрехите, кожата и косата ни смърдят на пепелник. Да се примирим, че безмълвно гълтаме отровата, която някой друг е решил да приема доброволно.
Ако направим това, означава да оправдаем педофила, изнасилил 2-годишно дете, защото нагонът му го изисква. Означава да приемем факта, че побойникът с буен нрав има нужда да потуши огъня като натупа някой напълно невинен човечец. Да кажем «да» на всички недъзи в съвременното ни общество, само за да сме толерантни. Абсурдно е, че изобщо има подобен спор в парламента, след като цивилизованите държави показаха как се правят нещата. Щял бил да пострада бизнеса и туризма.
Хора, осъзнайте се! Чужденците идват у нас не защото се пуши навсякъде, а защото почивките тук са тънкана. Младите няма да спрат да ходят по дискотеки, защото не се пуши, така както ние, възрастните, не спряхме да ходим на работа, когато забраниха пушенето в офисите.
Не е ли, в крайна сметка, по-добре да страдат собствениците на кръчми и кафенета, отколкото НИЕ. Защо са му на раково болния заведения и хотели, когато няма живот да им се радва? Нека пушачите останат отвън, за да спасим света!
