Днес се навършват 90 години от рождението на бележития поет и драматург Иван Радоев. Той е роден на 30 март 1927 г. в град Пордим. Носител е на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж.
Завършва гимназия в Плевен, следва право и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Редактор във в. „Стършел", в. „Родни криле", сп. „Български воин". Драматург в Народната опера в София, главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях" и „София", на театъра в Перник.
От края на 40-те години, Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след 1944 г., станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата, романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна", „еротична", „порочна", „упадъчна". Постепенно упреците за „вредителството", за липсата на „идейно здраве" се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас.
Радоев е един от създателите на т.нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо", „Петрол", „Ромео и Жулиета", „Моцарт" от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.
Умира на 10 юли 1994 г., неговото име сега носи плевенският Драматичен театър.
