Книгата „Врачанският епископ Агапий и монахиня Анна-Анастасия Димитрова - дейци на църковно-просветното дело в Плевен през XIX-ти век" представи нейният автор Валентин Пеловски, който е кмет на село Победа, има 20-додишен стаж като служител в МВР. От миналата година, когато завършва специалност "Теология" във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" е и богослов.
Тема в книгата е разкриването на процеси и личности, допринесли, Плевен да стане център на девическата просвета през втората четвърт на XIX-ти век, а конкретната цел е проследяване и анализ на поставеното начало на българското девическо обучение като важен елемент от общия църковно-просветен и образователен процес, започнал в началото на века и продължил до Освобождението от Османско владичество.
Един от основните въпроси, разглеждани в книгата е годината на откриване на Първото в България светско девическо училище в Плевен. Той е свързан с някои моменти от живота на първата българска учителка Анастасия Димитрова, приела по-късно монашески сан в Йерусалим.
Важно място в книгата заема ролята на църквата в просветното и образователното дело през Възраждането.
Като важни и определящи в книгата са представени действията на врачанския епископ по това време Агапий, без които делото на Анастасия Димитрова не би могло да се случи.
В предговора на книгата е представен мотивът за избора на темата й, а именно отбелязването на 170-годишнината от откриването на първото българско светско девическо училище в Плевен, отбелязано през 2011-та година, както и несъответствията между текст, изписан върху паметен знак, поставен в Плевен и отразяващ събитието и биографични данни за Анастасия Димитрова.
"Направи ми впечатление, че на паметната плоча до Регионалната библиотека има разминаване в датите с тези на паметника пред самото училище - в годините на смъртта на Анастасия Димитрова. На едната, датата е 1894, а на другата - 1898 год.", обясни авторът и добави, че освен това си е задал въпроса, защо се празнуват 170 години през 2011-та, при положение, че в историите пише, че училището е открито през 1840 година.
Разковничето за разликата в годините 1840 или 1841 год. е открито от акад. Иван Снегаров, историк, който всъщност е писал предимно на богословска тематика.
През 1959 год., превеждайки около 17 писма в кореспонденцията, водена между Райно Попович и Агапий, в две от тях намира показателни факти, които говорят, че през месец май Анастасия заминава за Калоферския манастир, където я изпраща владиката и септември 41-ва г., тя се връща.
Някои историци оспорват това, Анастасия Димитрова да е създател на първото светско училище в България като казват, че и в килийните училища се е изучавал Наручника, Псалтира, и т.н., но наистина за прв път, анастасия Димитрова преподава и чисто светски дисциплини като аритметика, география, история.
„Второ, за мен най - основното е, че тя прилага взаимоучителният метод - най-напредналото дете изпитва другите, което вече се е прилагало и в Габрово в Априловското училище. За мен това е показател, че вече обучението придобива свертски характер, защото по това време в Плевен в различни периоди е имало 4 до 5 килийни училища - те са съществували все още".
В тези училища са преподавали таксидиоти - пътуващи монаси от манастирите, които събирали данъци и помощи и те са били преподаватели в тези килийни училища - т.е. не са имали нищо общо с училщето на Анастасия.
В тогавашното открито от нея училище учат момичета не само от Плевен, а от Ловеч, Свищов, Враца.
В срещата по представянето на книгата участва и научният редактор на книгата „Врачанският епископ Агапий и монахиня Анна-Анастасия Димитрова - дейци на църковно-просветното дело в Плевен през XIX-ти век", доц. д-р Людмил Манев - преподавател в Православния богословски факултет във Великотърновския университет.
На събитието, присъстваха още Тончо Върбанов - директор на СОУ"Анастасия Димитрова" - Плевен, Ани Михова - директор на Регионална библиотека „Христо Смирненски" и Ани Владимирова - административен сътрудник в библиотеката, скулпторът проф. Кирил Мескин и много други културни работници и изтъкнати плевенски творци.
