По повод 10 декември и 137 години от освобождението на Плевен, на оградата на Къща музей „Цар Освободител Александър ІІ" беше експонирана изложба на открито „115 години Комитет Цар Освободител Александър ІІ". В 12 постера изложбата разказва за учредяването и дейността на Комитет „Цар Освободител Александър ІІ".
Комитетът е учреден на 18 август 1899 г. в София по инициатива на Поборнико-опълченската корпорация в България с благородната цел „да подхранва чувството за национална гордост у българина". За председател на Комитета е избран Стоян Заимов, деец на Българското възраждане и национално освобождение. Членове на Комитета са видни български политически и обществени дейци, представители на културата и изкуството, дипломати, поборници и опълченци: Иван Евст. Гешов, Христо Г. Попов, Александър Людсканов, инж. Стоимен Сарафов, Д. Николаев - военен министър, М. Теодоров - кмет на София, Д. Петков, С. Паприков - посланик в С. Петербург, Н. Дяченко - първи секретар на руското посолство в България, проф. Д. Агура, проф. П. Клисуров, д-р Иван Шишманов, К. Величков, проф. Иван Мърквичка, проф. А. Митов, проф. Борис Шатц, проф. Марин Василев, арх. Никола Лазаров, опълченците Иван Бобевски и Христо Басмаджиев и др.
На 10. ХІІ. 1899 г. с тържествена акламация за върховен покровител и почетен председател е провъзгласен княз Фердинанд І.
Първоначално дейността на Комитета е насочена към организирането на клонове в страната за събиране на парични средства и дарения за изграждане паметник на Александър ІІ в София, Музей на Българското Възраждане и Дом за българските ветерани - участници в националноосвободителните борби, поборници и опълченци.
Изложбата разказва за организирането и провеждането на конкурс за изграждането на паметник на Цар Освободител Александър ІІ в гр.София и на Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец" в Плевен, построен в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите в Плевенската епопея 1877 г. воини от руската и румънска армия.
Благородната цел на Комитет „Цар Освободител Александър ІІ" е допълнена с още едно решение - да се изгради Музей на Българското възраждане и Освобождение, в който по думите на Стоян Заимов „да се съберат всички свидетелства за тази бурна епоха и той да бъде светилище на българския народ - огнище, което с вековете топли сърцето на българина, гдето и да се намира той на земното кълбо". За съжаление инициативата остава неосъществена. От неуспеха да се създаде хубава сграда с национален облик за Музей на Българското възраждане, се ражда идеята за откриване на архитектурно училище в София.
Отразено е и създаването на Къщите музеи, Мавзолеят, мемориалните паркове и паметници в Плевен, Пордим, Бяла и Горна Студена. Създадени в периода 1903-1907 г. като мемориални музеи, посветени на събитията от Руско-турската война 1877-1878 г., Военноисторическите къщи музеи са сред първите музейни институции в България, създадени в резултат на целенасочена държавна политика. Управлението на музеите се установява в Плевен и за пръв техен директор е назначен Стоян Заимов, който остава на този пост до края на живота си .
