Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец...
Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец... / netinfo
В Календара на християнската църква Благовещение е утвърден през VII в. На този ден, девет месеца преди раждането на Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той й съобщава, че ще стане майка на Божия син. Благата вест дава и наименованието на празника Благовещение.

В народните представи денят се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.

В този ден се сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са “благи”; “плашат” се овошките, които не дават плод; белязват се агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. “Събуждат се и излизат от дупките” змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: “Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец” или “Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне”.

Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.
Последвайте ни

Плевен