На 26 април 1986 г. в 1:23 часа местно време, Четвърти реактор на атомната централа в Чернобил избухна при проверка на безопасността и изхвърли в атмосферата радиация с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима. Радиация облъчи голяма част от Европа. Стотици хиляди души бяха принудени да напуснат домовете си в най-засегнатите зони в Украйна, Беларус и Западна Русия.
В Западна Европа новината за катастрофалния инцидент беше съобщена още същия ден. В България новината беше оповестена след отбелязването на Деня на труда - 1 май!/бел.ред./
Инцидентът в северна Украйна беше съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създадоха смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. №4 беше заграден с нестабилен бетонен пашкул.
През 2016 г. над стария саркофаг, с който е покрит разрушеният през 1986 г. четвърти реактор от Чернобилската АЕЦ, беше завършено изграждането на ново защитно съоръжение. Куполът представлява метален скелет с тегло 25 000 тона (36 000 тона с допълнителното оборудване), 108 метра висок и с дължина 162 метра.
Веднага след експлозията на реактора са хоспитализирани 213 души, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.
Основна причина за аварията е човешкият фактор. Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността. По-късно става известно, че голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори.
За провеждането на тренировката в конструкцията на централата са били внесени самоволно неодобрени и недокументирани изменения. При проектирането на атомните реактори се предвижда и т.нар. „максимална проектна авария". За случай на такава е било предвидено автоматично да се отворят големи кранове и реакторът да се залее с вода от специално за целта водохранилище. Но тази автоматика е била изключена - да не би да се включи „погрешно" при тренировката, а операторите не са знаели за това.
Не само електрическите връзки на автоматиката са отстранени, а и механическата връзка между електродвигателите и валовете на крановете. Затова дори и с управляващите бутони, разположени върху крановете, не е можело те да се отворят. В крайна сметка тези предвидени от проектантите кранове са отворени с цената на човешки живот - слезли са хора и са направили необходимите за ръчно отваряне няколко хиляди завъртания на ръчката, ясно съзнавайки, че през това време получават смъртоносна доза радиация.
Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е струвала на СССР 18 млрд. тогавашни долара (приблизително 50 млрд. днешни), изсипани за по-малко от шест месеца.
Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на тежка икономическа криза в СССР.
