Близо 90 000 туристи оставиха на Перперикон и музея в Кърджали през 2016 г. над 200 000 лева
Близо 90 000 туристи оставиха на Перперикон и музея в Кърджали през 2016 г. над 200 000 лева / netinfo
След 90 дни археологическия паметник Перперикон ще придобие почти завършен вид като уникална част от българското и европейско културно наследство. До 28 април трябва да бъдат завършени реставрационните и консервационните работи по обекта в рамките на проекта „Перперикон – минало за бъдеще” по тъй наречения норвежки фонд, който е на стойност от близо 1,5 милиона лева. Това стана ясно на нарочна пресконференция, в която участваха ръководителят на проекта Надежда Цветкова, заместник-кметовете на община Кърджали Веселина Тихомирова и инж. Катя Митовска, архитект Петър Петров, изработил заедно с екипа си проекта за реставрация и консервация, директорът на РИМ Даниела Коджаманова, която е и заместник-ръководител на разкопките на археологическия обект.

 „Планирано бе проектът да се реализира в рамките на 22 месеца и да приключи на 22 февруари 2016 година. Поради обжалване на решението за избор на изпълнител на консервационно-реставрационните работи на археологическия комплекс бе поискано удължаване на срока за изпълнение на проекта до 29 април 2017 година. Удължаването бе одобрено от Министерството на културата – програмен оператор на Програма БГ 08”, обясни заместник-кметът инж. Катя Митовска.

По думите й към днешна дата процесът по обжалване е приключил. В изпълнение на решението на ВАС комисия е извършила отново техническа оценка на постъпилите оферти и е класирала участниците. Избрания изпълнител е „Екогеоком Груп”, с който е сключен договор и в рамките на 90 дни реставрационните и консервационни работи трябва да приключат, каза Катя Митовска.
А те включват югозападната част на Акропола на Перперикон. Ще се работи без груба намеса, за да се запази максимално автентичния вид на паметника. Ще бъде експонирана средновековната кула, ще бъдат поставени и още няколко пасарелки. Предвидени са поставянето на табели, осветление и светилници с жив огън, поясни архитект Петър Петров.