Чепън е една от малките и ниски планинки на България, но заради своя карстов състав е известна като „Малкия Пирин". Огряна от слънцето и гледана отдалеч, тя наистина прилича на именития си събрат!
„Именно натам вече за втори път, поради големия интерес поехме туристите от ТД „Осогово" Кюстендил. След сутришното кафе в музея на рока се отправихме към Драгоманското блатото - най-голямата естествена карстова влажна зона в България. То е разположено на 701 м н.в. и заема площ от 350 хектара, което е приблизително площта на около 480 футболни игрища. От 1996 г. за възстановяването и опазването на блатото се грижи Сдружението за дива природа „Балкани". То е богато на различни видове водолюбиви птици и растения. В него има изградена дървена пътечка и наблюдателници, от които лесно може да наблюдавате различните видове птици. Сред растителните видове се срещат папур, камъш, острица, тръстика. Сред интересните видове е прешленолистният наводник (Elatine alsinastrum), обикновената мехурка (Urticularia vulgaris - вид насекомоядно растение), хищното плаващо растение без корени алдрованда (Aldrovanda), орхидеи и др.
Най-високата точка на Чепън планина е връх Петровски кръст (1206м) и се достига за по-малко от два часа. На върха има старинен оброчен кръст, който е дал и днешното му име. Според легендата той е поставен тук от роднини на драгомански чорбаджия на име Петър, който по турско време е отвлечен и убит на върха от разбойници. В древността на върха е било изградено светилище на бог Сабазий, останки от което личат и до днес. Метална маса с две метални пейки предлагат възможност за почивка. Гледката, която се открива от този обзорен връх не е за изпускане. Отлично се виждат Стара планина, Витоша и много други големи и малки възвишения. В южното подножие на планината се е кротнало Драгоманското блато, а зад него са ниските възвишения Три уши, където е изкована българската победа във войната със сърбите през 1885г.
След кратък отдих се отправяме към следващите набелязани обекти от нашата екскурзия - водопад Котлите и Букоровския манастир.
Водопадът се намира на река Дракул, която пресича високи отвесни скали и образува 3 пада на водата с обща височина около 20 м. На път за него ние минахме покрай Букоровския манастир в близост до Туден. До самия манастир се стига пеша по черен път в полето. Водопадът се намира на около 200 м от манастира в стръмно дере, като се излиза от горната му страна. Слизането до котела под водопада е по много стръмна пътечка сред отвесни скали. В котела водата е образувала малко езеро. Има и полянка, подходяща за пикници.
Най-важното за Букоровският манастир е, че това е единственият манастир в България и втори в света с пет църкви. Те са посветени съответно на Св. Георги, на Св. Петка, на Св. св. Кирил и Методий, на Св. Неделя и на Вси Светии. Обителта днес е обновена. За историята на манастира се знае малко. Петте му църкви са издигнати върху много по-стари храмове на древно оброчище. Тук е намерен и най-старият календар, откриван в Европа. Бил под формата на костенурка и днес се пази в музей. Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имена на светци. Запазен е и камъкът, върху който е намерена "костенурката".
Не ни остана време за Разбоишкият манастир, но разбира се имаше за по една бира преди раздялата ни. Отмина един ден, изпълнен с много емоции, интересни забележителности и обещания за пропуснатото", разказва Силвия Михова-секретар ТД"Осогово" гр. Кюстендил
