Семинар за работа и съхранение на личните данни
/
Влади Владимиров
Семинар за работа и съхранение на личните данни, съгласно новият Регламент на ЕС- GDPR, се проведе в Кюстендил. Организатори бяха „Сдружение Стопанска камара-Кюстендил”, с председател Сашо Зашев и Община Кюстендил.
Според новият Регламент на Европейския съюз за защита на информацията или Общ регламент относно защитата на личните данни (GDPR-GENERAL DATA PROTECTION REGULATION), който влиза в сила на 25 май 2018 г., при съхраняване на каквито и да било данни за работници, служители, клиенти и партньори, трябва да се спазват изискванията на GDPR. Общият регламент относно защитата на данните ще засяга всяка фирма и организация в ЕС. Изискванията са комплексни, глобите за неспазването им високи-до 4% от общият оборот.
Съхранението на личните данни е свързано с организационни и технологични мерки, както и с мерки за съхранение на информацията.
“Регламент 679 на ЕП не е революция за България, не е нещо толкова страшно, както се представя в публичното пространство. Той е следващата стъпка в областта на защитата на личните данни. Ние и сега имаме изчерпателно законодателство. Големият проблем е, че технологичното развитие е толкова голямо, че старата база не съответства на новите технологии. За да се даде шанс на цифровата икономика да работи се наложи създаването този регламент. Смисълът на регламента е изграждането на доверие, доверие в бизнеса и превръщането на доверието на клиенти, служители и партньори към компанията в стратегическо предимство, с което тя може да спечели в честното съревнование в бизнес средите”, коментира пред Дарик Цанко Цолов, един от 5- те членове на Комисията за защита на лични данни.
Влади Владимиров
Регламентът има глобално действие и засяга всяка компания, която обработва данни на граждани на ЕС. Създават се нови процедури, които осигуряват правата на гражданите, които ще имат повече възможности да контролират личните си данни. Указани са по- ясно задълженията на администраторите на лични данни. Цялостната защита се изгражда на база анализ на риска и оценка на въздействието.
“Европа този път тръгна след нас. Ние сме в по- добро състояние от доста държави в ЕС. Най- важното е да се започне с една пълна инвентаризация на данните. Трябва ни повече да подредим нещата, отколкото да създаваме тотално нови неща за защита на личните данни. Европа използва лице по защита на данните в последните 15 години, сега това задължение се вменява на почти всяка една компания, условията за назначаване на такова лице са описани в регламента. Това може да бъде съвместена позиция, а може и да бъде наето за услугата лице. До края на тази сесия на НС ще се приемат промени в закона, като предвиждаме при повече от 10 000 записа да бъде назначавано едно такова лице, но числото може и да се промени. Трябва обаче да поставим мерило. Той ще бъде съветник на администратора на личните данни и точка за контакт с Комисията за защита на личните данни”, коментира Цанко Цолов.
Той бе категоричен, че българинът трябва да знае правата си. Регламентът разширява и дава по- детайлния път, по който трябва да се събира съгласието на хората.
“Член 12 на регламента показва каква информация ви дължи администратора, може да поискате какви данни за Вас обработва администратора. Въвежда се правото да бъде забравен, да поискате преносимост на данните- автоматичен трансфер, да възразите срещу машинно решение или срещу профилиране, което се извършва. Всички права са регламентирани от чл. 12 до чл. 19. Просто трябва да знаете правата си”, заключи членът на Комисията за защита на личните данни.
