Две фото- документални изложби представя Държавен архив- Кюстендил в градинката до Чифте баня. Едната е свързана с Освобождението на Кюстендил, а другата с Ефрем Каранов. "Абсолютно традиционна, за някои може би банална, но за нас абсолютно задължителна изложба за Освобождението на Кюстендил. Събитие, в което до голяма степен участва и историческия късмет и шанс, Кюстендил да се освободи като последен град от Руско- Турската освободителна война от 1878 г. Броени дни след освобождението на града, настъпва официалното примирие между Русия и Турция и ако не беше на 29 януари 1878 г. освободен Кюстендил, щяхме да останем в пределите на Отоманската империя и едва по- късно през Балканската война, заедно с Благоевградски регион щяхме да бъдем освободени. Сериозна заслуга има дядо Ильо Войвода, който е привличал вниманието на руските войски да насочат удара си и след Радомир към Кюстендил", каза директорът на Държавен архив- Кюстендил Петър Шейков и заключи- Кюстендил е имал участта последен да падне под турско робство и последен да бъде освободен, на 29.01.1878 г. / нов стил /.
Ефрем Каранов е роден на 28 януари преди 163 годин - емблематична личност за Кюстендил, с принос за развитието на града като обществен, образователен център, със заслуги за създаването на ВМРО. Каранов е бил преподавател и директор на Педагогическото училище в Кюстендил. Поставя основите и на музейното дело в града, като от 1894- 1895 събира български старини от Кратово и Кюстендилския регион, има издаден сборник, като етнограф събира песни и фолклор. Той е един от малкото дописници на Българското книжовно дружество, още от времето на съществуването му в Браила. Като студент в Одеса и избра за дописник и по- късно през 1911 това дружество се превръща в БАТ и Каранов е избран за редовен член на академията, разказа Петър Шейков. Той уточни, че експонатите са само факсимилета на оригинални документи, с които разполага Държавен архив- Кюстендил.