Привърженици и членове на ВМРО- Кюстендил ще участват в протестното факелно шествие в София против Ньойския мирен договор. Това ще стане утре, когато се навършват 95 години от подписването на договора.
„Този договор откъсва от България Западните покрайнини, Южна Добруджа и Западна Тракия. Освен това на България са наложени и много големи репарации. Забранено ни е и да имаме войска. Това е най- лошата спогодба подписвана за България", заяви председателят на ВМРО- Кюстендил Георги Петров.
„Това е една от най- трагичните дати в историята на България. Този договор разделя една жива плът. Влиянието му има отражение и днес. При подписването му в Западните покрайнини са живеели между 90 000 -120 000 души , а в момента са около 18 500 души. Представете си какви са били условията на живот в този регион през тези години. Последиците са катастрофални. Върху нас са изпитани всевъзможни методи за асимилация. От образованието до религията и икономическия натиск", заяви председателят на Културно- информационен център- Босилеград Иван Николов. Според него в момента няма никаква конкретна политика от страна на България спрямо Западните покрайнини.
„През миналата година създадохме една обща платформа, за това какво трябва да се направи от страна на България и Сърбия, за създаването на едни по- нормални условия за живот. За съжаление през последната година няма никакво движение на тази стратегия. България не поставя достатъчно настоятелно този въпрос пред сръбското правителство. Запознали сме и българските евродепутати. Сърбия не е заинтересована много от нашия регион. След окончателното разпадане на Югославия през 2006 г. не е ясно, кой е наследник на Западните покрайнини. Ние сме ничия земя. От 2006 г. не са правени никакви инвестиции в Босилеград", допълни Николов.
Според него продължават неуредиците с хората в Западните покрайнини,които имат българско самосъзнание.
„Според последните двама български президенти в момента отношенията със Сърбия никога не са били по- добри, а според мен положението на българското малцинство никаго не е било по- лошо. През 2006 г. бяха създадени първите български паралелки. След 9 години от 8- те български паралелки са останали само 3, в които се изучава като предмет български език. Причината е, че не бяха осигурени необходимият брои учебници", каза още председателят на Културно- информационният център в Босилеград.
