Земеделието е ключов приоритет за водачът на листата на коалиция България без цензура в 10 МИР- Кюстендил инж. Петър Петров. Той се обяви за:
Защита на износа и високите изкупни цени за българското земеделско производство;
Ефективно усвояване на земеделските фондове с приоритет малките производители;
Създаване на условия за коопериране;
Изграждане на тържища за прекупване на зеленчуци от малки български производители с цел износ;
Отмяна на акциза върху горивата за земеделските производители.
Инж. Петров бе гост и на 85- годишния юбилей на Института по земеделие в Кюстендил.
„Аз съм впечатлен от десетките сортове ябълки, които виждам на изложението. Къде другаде, кажете в коя страна можете да видите това богатство, това ЗЛАТО. Ябълката е царицата на плодовете и само тук, в този регион тя „царува" на воля", сподели инж. Петър Петров, след като се срещна с проф. д-р Димитър Домозетов, директор на Института .
Водачът на листата на коалиция ББЦ, под №13 в бюлетината даде интервю за Дарик, като коментира ситуацията в българското земеделие.
- Как ще бъдат защитени българските селскостопански производители? Каква държавна подкрепа за развитието на земеделието предлагате вие?
"Българското селско стопанство е в кома и има спешна нужда от мерки за неговото съживяване. Според мен,проблемите могат да бъдат решени само чрез реализирането на държавна политика, подчинена на принципа на икономическия патриотизъм. Това е единственият начин да променим ужасяващата статистика - 90 % внос на плодове и зеленчуци дори в активния сезон, критично ниския брой на отглежданите животни. Трябва да се осъществят пълен... контрол върху вноса на всички видове зеленчуци и плодове. Но причината е не толкова и само и единствено в контрола, но е и в това, че внасят се от различни малки производители малки количества.. Но трябва да се осъществява всичко това регламентирано, за да може този контрол да бъде ефективен.
В момента България има нужда от политически действия, а не от популистки изказвания. Всички знаем, че земите ни пустеят, че все по-малко млади хора проявяват интерес към земеделието, че липсва окрупняване на големи земеделски площи. Липсват гаранции от страна на съответните институции, че очакваните помощи и субсидии ще бъдат изплатени на време и в срок, липсва грижа от страна на държавата, че произведената продукция ще бъде пласирана на време, липсва контрол на вноса на чужди земеделски продукти, а за гаранцията цена-качество да не говорим. Много от земеделските производители се насочиха в производството на зърно, но нека не забравяме, че това е само суровина, а не краен продукт. Идеята за ден на българските стоки и подписване на договори за преференциален достъп в големите търговски вериги е добра, но това са кампанийни и хаотични стъпки, а не държавническа политика. Това са мерки от типа потупване по рамото, а не демонстрация на сериозна политическа воля. Българските производители имат нужда не от кампанийна загриженост, а от национална управленска стратегия за развитие на сектора
Нашите земеделски производители не са конкурентоспособни. Ние трябва да спрем да продаваме стоката си на дребно на улицата, на шосето, по касетка или две. Ние също си правим дъмпънг, дали на черешите или на някои други плодове и зеленчуци. Ние трябва да се научим да търгуваме на земеделската борса, на тържището. Защото като отидем в тържището, всеки ще си плати - както купувачът, прекупвачът, така и производителят, своя данък.
Отдавна в ЛИДЕР сме очертали конкретните стъпки за справяне с наболелите проблемите, които намериха подкрепа от нашите коалиционни партньори:
- Отмяна на акциза върху горивата за земеделските производители. Българските фермери са подложени на силен натиск. В останалите европейски държави - не само, че субсидията е по-голяма, но там има и силно дотиране на сектора.
Дотирането е чрез намален акциз на горивото, който вземаш намясто като заредиш. На второ място - има субсидия за износ. На трето място - ниска ставка на ДДС.
- Възстановяване на изкупвателните пунктове и коопериране на производителите
- Данъчни облекчения за реално коопериране на големите, средните и малките земеделски производители
- Изравняване на европейските плащания за единица площ на българските и европейските земеделски производители
- Субсидиране на селскостопанските производители да бъде не на база обработваеми площи и брой отглеждани животни, а на база количество и качество на произвежданата продукция.
- Стимулиране на производството на екологична селскостопанска продукция.
Целта ни е развитието на модерно, конкурентноспособно, адекватно на успешните европейски практики земеделие и животновъдство. Бъдещото развитие на селското стопанство е в неговото модернизиране и механизиране. Необходима е държавна политика за стимулиране на производство на екологични селскостопански продукти с оглед тенденцията към нарастващо търсене в света на екологично чиста продукция. И в тази връзка можем да споменем, че партия ЛИДЕР вече партнира с хора от производството и преработката на селскостопанска продукция. Това са: консервното предприятие Сторко - едно от най-големите предприятия за производство на консервирани и замразени плодове и зеленчуци в България., мандри в Северна България с доказани и търсени качествени млечни продукти , птицеферми отново в застрашения от обезлюдяване регион на Северна България. Все български предприятия работещи с български суровини, с доказано качество на крайния продукт на конкурентни цени.
- Как ще бъдат гарантирани високи изкупни цени и защита от кражби и посегателства върху продукцията им?
Ние знаем какви са проблемите в земеделието и можем да предложим реални промени в този отрасъл.Кюстендилският регион е известен с овощните насаждения. Жалко, че те са все още малко, няма я онази прословута „Овощна градина на България". Проблемите по-горе ги споменах, но е важно да се предприемат мерки от страна не само на Общината, но и на Държавата по отношение високи изкупни цени и защита от кражби и посегателства върху продукцията. Има начини, това не бива да остава грижа единствено и само на кметовете на отделните общини. Те остават безсилни при липса на строги законодателни санкции и наказания при посегателства и кражби, при липса от страна на Държавата на инвестиции в модерно видеонаблюдение и охранителна техника, сега се разчита само на човешкия ресурс в лицето на жандармерията и местните охранителни органи и повярвайте, не вярвам тя да ни излиза по-евтино от икономическа гледна точка".
