Джамията "Фатих Мехмед" да стане Музей на религиите, предлага директорът на Регионалния исторически музей Валентин Дебочички.
"Една от стените на джамията е върху южната крепостна стена на антична Пауталия,. Предполага се, че е построена върху основите на по- стар християнски храм. Идеята е за един Културен център, който да представи това многообразие от ценни паметници на културата от различни периоди от историята на Кюстендил", коментира пред Дарик Дебочички. Той изрази категоричното си несъгласие, джамията "Фатих Мехмед" да стане действащ молитвен храм.
Директорът на музея определи като "сигурна и вероятна" хипотезата, че след реставрацията на храма, от Мюфтийството може да предявят претенции да стане действаща джамия, каквито примери има в Стара Загора и Хасково.
Валентин Дебочички определи джамията, като един от най- стойностните архитектурни паметници в Кюстендил. Тя построена 15- 16 век. Изследване на арх. Юлий Фърков показва, че през 15- 18 век джамиите в града са били поне 14. В момента те са две, като "Ахмед бей" е дарена от Цар Борис III за граждански музей през 1923 г. и към нея не може да има претенции да стане отново действащ храм.
"Фатих Мехмед" е в изключително тежко, аварийно състояние. Безспорно е, че това е ценен образец от архитектурата през Османската империя по българските земи. В този си вид застрашава пешеходци и МПС по главната улица. Минарето й е високо 37 метра", коментира директорът на РИМ. Последно тя бе ремонтирана през 2006 година със средства отпуснати от тогавашното Министерство за държавната политика при бедствия и аварии.
Кюстендилската джамия фигурира в меморандум между турското и българското правителство за реставрация на паметници в двете страни още от 2001 година. Правено е и предпроектно проучване за реставрация на джамията, която е един от 15- те паметника, които са избрани от Съвета на Европа, и могат да бъдат ремонтирани, когато постъпят средства от донори.
"Мюсюлманска фондация прояви интерес към реставрацията на паметника преди около две години. Те казаха, че ще осигурят средства, за да стане действащ храм. Ние изразихме категоричното си несъгласие, за което информирахме министъра на културата и кмета на общината", допълни историята Валентин Дебочички.
