На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. В резултат на този указ се поставя началото на Българското национално радио
При създаването си първата българска радиостанция получава името "Радио София".
На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител радио станцията е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма "Стандарт" за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел - за Радио София, край село Могила - за Радио Стара Загора, и край разклона за Шумен - за Радио Варна.
На 21 май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.
Строежът на сградата започва през 1938 г. Основният е завършен през 1941 г., след което германската фирма Telefunken оборудва новото радио с най-модерни за времето си технологиии.
Точно в 6 часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по "Радио София" прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналия се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото от 1947 г. Станцията се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт.
На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП.
За първи път на 11 ноември 1989 година Петко Георгиев произнася по националния ефир обръщението: "Дами и господа, добър ден". Фраза която взривява телефонните линии.
От 2001 г. датата 25 януари е приета за Ден на българското радио.
