Да изградиш купа със сено не е лесна работа. Формата, височината, обемът й - всичко това зависи от характера на майстора, който я създава. Днес по селата все още можем да видим купи, които служат за изхранване на животните от едно стопанство. Но купата със сено вече е нещо достойно да присъства в един музея.
Тя въздейства силно върху човешките сетива и успява да пренесе съзнанието ни в един изчезващ свят. Светът на нашите предци.
Първата купа от сено в Етнографски музей на открито „Етър" е направена през 1966 година, когато е открита Възрожденската къща с механа и е оформен нейния двор. Самата постройка е копия на съществувала някога къща в квартал Етъра. При създаването й в музея е решено помещенията от долния етаж да бъдат пригодени за механа, вместо за животински обори. Дворът е запазен в оригинален вид, включително и със съществувалата в него купа със сено.
В ЕМО „Етър" тя е пригодена за нуждите на посетителите, като от нея е направена оригинална беседка. За купата се използват 2 тона сено.
Не е проста работа да направиш купа със сено. Днес не са много хората, които могат да се справят с тази изискваща познание и опит работа. През годините купата в ЕМО „Етър" се свързва с името на бай Кольо Коев. През 2006 година е направена нова купа със сено от Ганчо Христов. През 2010 година купата е изградена от Стоян Стоянов, млад мъж от квартал Нова махала.
От лятото на 2016 година е последната купа със сено в ЕМО „Етър". Създава я Дамян Христов, екскурзовод в музея, който е запознат тънкостите на тази работа, характерна за българите допреди няколко десетилетия, но непозната за доста хора днес.
Купите със сено по някакъв начин приличат на създателя си. Купата в ЕМО „Етър" през годините също е била различна. Но има принципи, които се спазват при изграждането й. В средата на всяка купа има кол, около който да се задържи сеното. Колът служи и за опора на човека, който я изгражда. Накрая се слага едно гърне.
Купата в ЕМО „Етър" е интересно и привлекателно съоръжение, което до голяма степен създава атмосфера за посетителите около Къщата с механа. Туристите могат да седнат под нея и да се потопят в миналото на фона на приятната музика и шума на реката.
