Творбите от тазгодишното издание на „Кевис“ имат силата да променят човешкото съзнание (СНИМКИ)

Снимка: Музей „Етър"
Снимка: Музей „Етър" / Творбите от тазгодишното издание на „Кевис“ имат силата да променят човешкото съзнание
„Тече и изтича“ – това е темата на тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“, който се провежда в музей „Етър“. Инициативата придоби традиционен характер, а инсталациите на интернационалната група от 12 участника дълго ще впечатлява посетителите в музея на открито.

Снимка: Музей Етър"
Снимка: Музей „Етър"

Творбите имат силно абстрактен характер и провокират хората да разсъждават върху тях. Разбира се, всеки вижда от своята гледна точка и формирана житейска философия, което е търсен ефект от самите творци.

Кевис
Снимка: Музей „Етър"

„Искаме да насочим вниманието на хората към движението на въздуха и водата, на нещата около нас, тъй като колкото и статични да ни се струват, всъщност се променят всеки един момент“, така Добрин Атанасов обосновава темата, избрана за това издание на „Кевис“.

Кевис
Снимка: Музей „Етър"

„Тече и изтича“ ни кара да прозрем, че въпрос на време е всяко нещо да изчезне. За своята инсталация Добрин Атанасов ползва големи пръти, които така са поставени, че при вятър се раздвижват. В някакъв момент, в зависимост от ситуацията, те ще се разрушат и ще бъдат забравени.

Кевис
Снимка: Музей „Етър"

„Не се замисляме, създаваме какво ли не, мислейки, че ще остане едва ли не вечно. Или поне за много голям период от време. А всъщност – няма такива неща. Въпреки това, продължаваме да го правим“, разсъждава творецът и вярва, че с инсталацията, която създава ще накара посетителите в музей „Етър“ да се замислят над временния характер на всичко в живота, а това ще доведе до вътрешна промяна в самите тях.

Денислав Дойчев от Сливен е доброволец. Има още няколко младежи като него, които помагат на творците при изработването на техните инсталации и при поставянето им на територията на музея.  На младежа предстои да учи в Холандия, където вече е приет в университет.
И Мая Джурова от Сливен е доброволка. Получава лична покана от Софийския университет, където учи, да се включи в симпозиума.  

Кевис
Снимка: Музей „Етър"

Доброволците помагат много активно в създаването на една много символична и посветена на определен човек инсталация. Голям паяк, оплел своите мрежи, е впримчил в тях непознато за нас – земните хора, същество. Може и да е предмет – никой не знае, тъй като творецът Жорж Ру от години открива, снима на видео и представя чрез творбите си непознати обекти. Жорж Ру наблюдава небето и съветва всеки да се вглежда в него. Идеята на творбата му е, че земно същество е забелязало такъв обект и се опитва да го привлече. По своя си начин.

„Вселената е нещо огромно, ние сме миниатюрна част от нея и няма как да не съществуват такива, необясними за нас неща“, казва Мая Джурова.
Мария Белева определя инсталациите като „много интересни“. Тя няма своя, но насочва специално вниманието към един паяк, в който има много символика.

„Да, в повечето случаи е необходимо изкуството да се обяснява. Всяка една идея има различни нива на изказ. Вербалната и визуалната комуникация се допълват, когато наблюдаваш обект пред себе си“, смята Орфей Миндов.  Той казва, че това е причината всички визуални обекти да имат заглавия.

Орфей Миндов е избрал специално място в музей „Етър“, за да постави творбата си. От там тя може да бъде наблюдавана от три страни. Това е важно за твореца, тъй като инсталацията му е пространствена. Той е създал вертикална структура, забита в земята, която „оживява“ при всеки контакт.  Въпреки че Орфей Миндов отчита необходимостта от обяснение на творбата, казва, че колкото по-малко се обяснява, толкова по-добра е тя.

Юлия също е избрала място за своята инсталация – зад Гайтанджийската одая в „Етър“-а. Работи на място, тъй като околните дървета й помагат. Обвива ги в бяла прежда и създава лабиринт, който дава възможност да се разгледа един обект от различни точки. Юлия разчита на асоциациите на хората, за да бъде разбрана творбата й.

Много важна част от тазгодишния „Кевис“ са Жорж Ру и Антония Дуенде. Той е французин, тя българка,  но живеят в Берлин. Заедно създават важната инсталация, свързана с паяжината, паяка и впримчената в мрежите незрима за повечето земни хора фина материя. Жорж от години е посветил себе си на тези явления. Не се опитва да ги доказва или да ги обяснява научно. Той твори чрез тях. Антония подкрепя философията му. Две много интересни личности, чиито съзнания са отворени към Вселената. Какво си пожелава Жорж ли? Не световен успех, не да смае публиката, не да прави изложби на места със световно значение. Това може да се случи, може и да не се случи. Може дори частично да се реализира, както често става в живота. Жорж си пожелава съзнанието му да се отваря все повече към незримото.

Инсталациите на участниците в Международния симпозиум „Кевис” могат да се видят на различни места в музея „Етър”.

Кевис
Снимка: Музей „Етър"

Симпозиумът се организира от Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, съвместно с музей „Етър”. Партньори са Катедра „Визуални изкуства" към СУ „Св. Климент Охридски" на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение Изкуство в действие.