Деца на различна възраст – от първи до четвърти клас, посещават лятната занималня в училище „Райчо Каролев” в Габрово. Учат, четат, но най-много се забавляват, тъй като знанията се усвояват с много игри. Фактът, че малчуганите идват с желание в своето училище е показателен, че старанието на преподавателите дава положителен резултат. И сутрин, и следобед се набляга на четенето на книги. Въпреки убеждението на много възрастни, днешните ученици обичат да разгръщат страниците и да се вживяват в историите, разказани от талантливи писатели. Оказва се, че „Емил от Льонеберя” и „Пипи Дългото чорапче” изобщо не са загубили своята актуалност и децата днес, както и децата в миналото, намират часовете, прекарани с техните забавни истории, за пълноценни.
Пътеводителят „Един ден в музея на открито” и приложението към него, издадени от музей „Етър”, имат всички шансове също да станат любими за децата. Забавни, изпълнени с достатъчна, но ненатоварваща информация те грабват детското внимание, представяйки традициите на българите в миналото. Облекло, обичаи, бит оживяват пред очите и в ръцете на малчуганите и стават разбираеми за тях.
Музей Етър
Учителката Светослава Андреева не е присъствала на първото представяне на Пътеводителя и приложението към него, създадени от музей „Етър”. При второто посещение на екип от културната институция в училище „Райчо Каролев”, тя за първи път се докосва до тях и споделя, че е особено впечатлена. Не е новост да се използват такива пособия, за да се обогати и разнообрази един учебен процес.
Валентина Георгиева, също преподавател в училище „Райчо Каролев”, вече познава и Пътеводителя, и приложението към него. Още на първото представяне пред колектива на учебното заведение, тя получава екземпляри от изданието и успява да ги използва в обучението на децата от лятната занималня.
Разказва, че особен интерес предизвиква производството на пестил, известен като „Габровски шоколад”, за който на разбираем и атрактивен език е разказано в книжката. Бялото сладко също грабва вниманието на учениците. Валентина Георгиева споделя, че това са неща, които децата виждат при посещенията си в музей „Етър”.
„По-голямата част от материалите, които има в книжката, присъстват в различните учебни предмети. Отделните теми – например носиите и домашен бит, са познати на децата. Книжката се оказва интересна, а приложението грабва вниманието им. Те могат да се използват за надграждане на знанията на децата. По време на лятната занималня ние не ги оценяваме, обстановката е много по-различна от един учебен час и те могат спокойно да експериментират. Това помага не само да се придобият нови знания, но и да се утвърди вече научен материал. Книжката и приложението са много подходящи за такива цели, тъй като децата много обичат да творят.”
Музей Етър
Третокласникът Петър Влаев активно участва в процеса на обучение чрез игра, който преподавателките Светослава Андреева и Валентина Георгиева прилагат по време на лятната занималня в училище „Райчо Каролев”. Пътеводителят и приложението на музей „Етър” са върху чина на Петър Влаев. Съучениците, седнали пред него, апликират костюм на коледар в приложението и получават ценни уточнения и напътствия от Петър Влаев. Той им казва, че в носиите обувки няма. Наричат се цървули. Момчето посещава народни танци и от там знае много за българските народни носии.
Борис Цонев, съученик на Петър, вече знае, че цървулите са обувки, но са ползвани преди много, много години. Казват „отдавна”, за да уточнят какво имат предвид с понятието „много, много години”.
За децата „отдавна” е 1975-та. Едно от тях изтъква, че в дома си имат предмети от тогава. Малчуганите дори не могат да си представят колко по-стари предмети се съхраняват в музеите и колко преди това хората слагат носии, приемайки ги за свое естествено облекло. Благодарение на пътеводителя „Един ден в музея на открито” и приложението, създадени от музей „Етър”, децата придобиват ясна представа за традициите през определен период от развитието на българското общество.
И пътеводителя, и приложението към него са създадени по проект „Помагала за малки посетители в музея на открито”. 11 119 лв. е стойността му, като 8 062 лв. отпуска Министерство на културата, а останалите са собствен принос на музей „Етър”.
