Областният управител на Габрово с поздравителен адрес по повод 24 май. В адреса се казва:
Уважаеми дейци на културата, науката, изкуствата,
Уважаеми преподаватели, студенти, ученици,
Уважаеми жители на област Габрово,
"Да имаме Ден на славянската писменост и култура е привилегия на малко народи. Да честваме 24 май е повече от празник, това е ден, в който трябва да тържествува националната ни гордост, че и „ний сме дали нещо на света“. Днес, в деня, когато всички пеем химна на Светите братя Кирил и Методий е редно да почетем и онези книжовници, които първи разпръснаха Светлината и посяха семето на духовността, онези, които разнасяха просвещението по наши и чужди земи, които ни обединиха чрез словото, книжовността, културата.
Словото…днес, във време на глобализация, когато навсякъде по света има частица от „нашия род“, То – словото е онова, което отново ни обединява. Безброй български букви се редят, макар не на „лампа жумеща“, а на екрани всякакви, но това ни дава връзка помежду и близост с онези, които говорят българския език.
Граници няма – всички можем да бъдем навсякъде, да говорим всичко, но нека за миг се замислим това ли е онова, красиво благозвучно слово, което искаме да слушаме? Този ли е езикът свещен, който искаме да предадем от нашите деди на следващите поколения? Тази ли е светлината, която ще разпръскваме навред?
Словото е съвкупност от нашите мисли и възможността да ги споделим с хората около нас. То сближава, но и разделя, възхвалява, но и унижава, „убива“, възражда, създава…Словото е сила! Словото е бумеранг! Да бъдем внимателни преди всичко в мислите си, да подбираме думите си правилно, да говорим, когато има какво да кажем и да уважаваме езика си и нека има повече българи, които „обичат да знаят за своя род и език“.
Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Уважаеми дейци на културата, науката, изкуствата,
Уважаеми преподаватели, студенти, ученици,
Уважаеми жители на област Габрово,
"Да имаме Ден на славянската писменост и култура е привилегия на малко народи. Да честваме 24 май е повече от празник, това е ден, в който трябва да тържествува националната ни гордост, че и „ний сме дали нещо на света“. Днес, в деня, когато всички пеем химна на Светите братя Кирил и Методий е редно да почетем и онези книжовници, които първи разпръснаха Светлината и посяха семето на духовността, онези, които разнасяха просвещението по наши и чужди земи, които ни обединиха чрез словото, книжовността, културата.
Словото…днес, във време на глобализация, когато навсякъде по света има частица от „нашия род“, То – словото е онова, което отново ни обединява. Безброй български букви се редят, макар не на „лампа жумеща“, а на екрани всякакви, но това ни дава връзка помежду и близост с онези, които говорят българския език.
Граници няма – всички можем да бъдем навсякъде, да говорим всичко, но нека за миг се замислим това ли е онова, красиво благозвучно слово, което искаме да слушаме? Този ли е езикът свещен, който искаме да предадем от нашите деди на следващите поколения? Тази ли е светлината, която ще разпръскваме навред?
Словото е съвкупност от нашите мисли и възможността да ги споделим с хората около нас. То сближава, но и разделя, възхвалява, но и унижава, „убива“, възражда, създава…Словото е сила! Словото е бумеранг! Да бъдем внимателни преди всичко в мислите си, да подбираме думите си правилно, да говорим, когато има какво да кажем и да уважаваме езика си и нека има повече българи, които „обичат да знаят за своя род и език“.
Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!
