Славянските първоучители - братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци от Българската православна църква в края на 19 век. През 1851 г. в Епархийското училище "Св.св. Кирил и Методий" за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета (24 май - нов стил).
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука - глаголицата. Оригинално творческо дело, азбуката предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги. С това полагат основите на старобългарския литературен език.
През 867 г. те отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.
Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. В края на 9-и век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство. Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се отбелязва като празник на българската просвета и култура и на славянската писменост.
