В изложбената зала над „Хлопкарската работилница” в музей „Етър” може да бъде видяна изложбата „Аз съм българка”. Възникнала като инициатива на фотографа Радослав Първанов, тя бързо доби национална популярност, представена бе и пред италианска публика.
„За тези две години смятам, че постигнахме доста. Освен хилядите хора, които видяха снимките, получихме обратна информация, от която си дадох сметка, че целите на инициативата са постигнати. Разбрах, че идеите, с които започнахме се изпълняват. Вижда се, че има нарастващ интерес от страна на публиката”, сподели Радослав Първанов при откриването на изложбата в „Етър”-а.
Фотографът припомни, че „Аз съм българка” тръгва от столичен ресторант, гостува в Парламента, в двореца Балчик, в Копривщица, в Трявна, в Дряново, в Габрово, в Стара Загора, във Велико Търново, в Плевен и в други населени места от страната. През юни 2018-та изложбата е представена в Милано. В тази първа чуждестранна изява са показани първите снимки на момичета в народни носии на емблематични за България места.
В момента могат да се видят две изложби „Аз съм българка” – в Панорамата в Плевен и в музей „Етър”. Публиката в Плевен може да се запознае с втората част – „Аз съм българка” – Продължението. В „Етър”-а са първите заснети модели. В музея Радослав Първанов представя и момичето, провокирало идеята му за проекта „Аз съм българка”.
Представиха националния проект „Аз съм Българка!” в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”
„Тук, в „Етър”-а, хората ще видят символичното начало на реализацията на идеята. То беше несигурно, но в представянето му има много символика. Показани са момичета на фона на прекрасни места от моя роден град Габрово. Десетте девойки от фотографиите също са от тук. Посетителите могат да видят и стария Пловдив, „Етър”-а, Велико Търново, Орешака, Копривщица, Боженци, Соколски манастир и други места, които ние – българите, разпознаваме с очите и с душите си.”
Когато „Аз съм българка” добива популярност, много творци се провокират и започват да работят в тази посока. Радослав Първанов казва, че това е чудесно, тъй като се утвърждава една тенденция.
„Смятам, че дотогава липсваше съчетанието между усмивката на млада жена, облечена в народна носия и природна или историческа забележителност от нашата страна. Смятах, че подобно съчетание, показано с емоцията и усещането на един фотограф, не е правено. Искаше ми се да покажа личен пример – как ние, младите хора, се отнасяме към миналото. Не просто да се снимаш някъде. Ние първо научавахме историята на дадено място, избирахме подходящ момент, опитвахме се да го наситим със символика и съдържание.”
В своите фотографии Радослав Първанов показва не само красота, но и проблеми. В Златица той снима метох, в който се е крил Васил Левски – място, което днес е западнало.
Девойка, облечена като знаменосец на Сюлейман паша, провокира идеята за „Аз съм българка”
Първата девойка, снимана за „Аз съм българка” е Илияна Аризанова. Радослав я вижда за първи път един август на Шипка, където тя е облечена като войник от османската армия. След това се срещат в Копривщица, но там Илияна вече е в българска народна носия. Първите снимки са правени в стария Пловдив. Резултатът от тези срещи и цялостната реализация на първата част от каузата „Аз съм българка” може да се види в музей „Етър” до 16 юни.
