Сега РИМ-Габрово има млад обновен екип, които работи за утвърждаване на институцията в културния живот на Габрово
Една от най-забележителните сгради в Габрово
/
Регионален исторически музей Габрово
Сега РИМ-Габрово има млад обновен екип, които работи за утвърждаване на институцията в културния живот на Габрово
Музейното дело в Габрово води началото си от края на ХІХ век. На 18 февруари 1883 г. на извънредно заседание на Учителския съвет при Габровската реална гимназия „с общо съгласие се постанови да се основи при гимназията Археологическо дружество наедно с музеум”.
Решава се музеят да се нарече Априловски по името на благодетеля на габровските училища, а откриването му да стане на 11 май с.г. в деня на славянските апостоли първоучители Св. св. Кирил и Методий. В оригиналния протокол от това заседание се посочва още, че основаването на едно археологическо дружество с музей при него е нещо много необходимо – ще се събират и съхраняват разни „вети неща като ръкописи, монети, оръдия и други”, които имат значение за науката.
Създаденото в Габрово Археологическо дружество с музей е сред първите в Следосвобожденска България. Т.нар. „Априловски” музей по своята същност е музейна сбирка, която включва и личната библиотека на Васил Априлов, негови писма, както и писма на Николай Палаузов и Неофит Рилски, ръкописи, учебници, оръжия, монети и др.
Друг етап в развитието на музейното дело в Габрово започва с основаването на Историографическото дружество в Габрово на 5 юли 1920 г. Основната му цел е „да събира материали за историята на Габрово”. Със събраните над 500 предмета на 9 декември 1923 г. в една от стаите на гимназията се открива музей на дружеството. Към него през 1929 г. преминават и материалите на училищния музей, с което на практика последният престава да съществува. Музеят извършва събирателска, експозиционна, научноизследователска и популяризаторска дейност. Към 1930 г. неговият фонд съдържа 6 280 предмета. След 1934 г. музейните експонати са пренесени в читалище „Априлов – Палаузов”, където остават до 1945 г., без да бъдат експонирани.
На 10 октомври 1949 г. музеят става държавен и се преименува в Градски народен музей с пръв уредник Ганка Рибарева. През 1951 г. е открита и първата музейна експозиция с материали от отделите „Възраждане” и „Етнография”.
През 1960 г. музеят получава статут на Окръжен народен музей с общоисторически профил. В продължение на няколко години се изграждат отделите „Археология”, „Етнография”, „Възраждане” (днес „История на българските земи ХV – ХІХ век”), „Капитализъм и работническо революционно движение” (дн. „Нова история”), „Социалистическо строителство” (дн. „Най-нова история”), отдел „Техническа служба” („Опазване на недвижимите културни ценности”).
Постепенно от Окръжния музей се отделят като самостоятелни институции ЕМО „Етър” (1964), на който за създаване и обогатяване на фондовете през годините Историческият музей предава безвъзмездно 3618 бр. движими културни ценности, и МАИР „Боженци” (1964), на който са предадени 720 бр. д.к.ц.
На основата на събраните културни ценности по-късно са изградени Националният музей на образованието, на който са предадени 94 к. ц., между които и печатът на Габровското училище от 1832 г., и Художествената галерия „Христо Цокев”, която получава 85 бр. д.к.ц., между които творби на Христо Цокев, собственост на художествения отдел на музея.
Многобройни са археологическите проучвания, мащабна е събирателската, научноизследователската и експозиционна дейност. Значително нарастват и се обогатяват музейните фондове. Окръжният музей открива и редица свои филиали – къща-музей „Митко Палаузов” и Музей на вълненотекстилната индустрия във ВТК „Георги Генев”. Открити са и музейни сбирки в шест габровски промишлени предприятия и над 10 мемориални музейни сбирки в села на Габровски окръг.
През 1978 г. Габровският музей се трансформира в Дирекция „Културно-историческо наследство”, която поема функциите на обединяващ орган на музейното дело, недвижимите културни ценности – реставрация и консервация и галериите.
След промените в административното деление на България през 1987 г. и закриването на окръжна дирекция „Културно-историческо наследство”, музеят става общински. След приемането на Закона за закрила и развитие на културата (1999), започват промени в модела на музейната мрежа в страната. С Постановление на Министерския съвет от 2000 г. само 11 извънстолични музеи получават статут на регионални. През юли 2006 г. с ПМС № 80 (ДВ, № 33, 7 април 2006 г.) Историческият музей в Габрово получава статут на регионален.
В резултат на дългогодишната целенасочена събирателска работа РИМ-Габрово притежава изключително богати фондове и колекции над 120 000 културни ценности, съхраняващи ценни свидетелства за историческото минало на Габровска област.
От 2013 г. РИМ-Габрово издава успешно годишник.
Регионален исторически музей Габрово
Организира се и традиционната национална научна конференция, съвместно с ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, на тема „Старопланинският регион в историята на българските земи и културният туризъм”, от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, ИИИ-БАН, НБУ, СУ, музеи и архиви от цялата страна.
През 2014 г. РИМ-Габрово за първи път разкрива консервационно-реставрационна лаборатория за материалите от метал, дърво, стъкло и камък.
Същата година се реализира постоянна експозиция „Градски бит от края на 19 – 40-те години на 20 век” в музеен обект „Дечкова къща, съгласувана с Министерството на културата.
Създадени са модерни фондохранилища по вид: порцелан и стъкло, керамика, археология - керамика, метал, дърво, хартия и текстил, обособени са нови площи за спомагателните фондове и за хранилище за учрежденски и научен архив.
Музея работи успешно по редица проекти като бенефициент.
През 2013 г. РИМ-Габрово печели проект в Министерството на културата за изработка на витрини на стойност 4160 лв.
През 2014 г. РИМ-Габрово съвместно с АЕК „Етър” осъществи проект на тема: „Каменна пластика” по програма „Култура” на Община Габрово на стойност 11 736 лв.
През 2015 г. е спечелен Проект „Съвременни подходи за проучване, представяне и достъп до книжовното културно-историческо наследство на област Габрово“ по програма BG-08 “Културно наследство и съвременни изкуства” Мярка 2 „Документиране на културната история” за създаване на два дигитални центъра и дигитализиране на старопечатни издания на стойност 199 884 евро, съвместно с РБ „Априлов-Палаузов“, който е реализиран успешно.
Регионален исторически музей Габрово
През с. г. РИМ-Габрово съвместно с РБ „Априлов-Палаузов“ и ДА-Габрово спечели проект на тема: „155 години Габрово град“ по програма „Култура“ на Община Габрово на стойност 18 700 лв.
Музеят работи в партньорства в проектите: „Познатото и непознато Габрово: на фокус“ ” на РБ „Априлов-Палаузов“ и „Габрово – град с минало, град с бъдеще” на фондация „Граждански форум“.
През 2016 г. музеят осъществи Проект „Православни храмове в Габровско“ с партньор Габровско архиерейско наместничество по програма „Култура“ на Община Габрово.
През 2017 г. музеят реализира Проект „Каталог на постоянна експозиция „Градски бит от края на ХІХ до 40-те години на ХХ век“ в Дечкова къща – Габрово, съвместно Министерство на културата – първият каталог на постоянна експозиция в Габровска област. Издадено беше двутомното издание д-р Петър Цончев: „Из стопанското минало на Габрово“ т. І, 1929 г. и „Из общественото и културно минало на Габрово“ т. 2, 1939 г., съвместно с традиционният музеен партньор РБ „Априлов – Палаузов“.
През 2017 г. бяха осъществени първите от четвърт век археологически разкопки в м. „Градище“, финансирани от Община Габрово.
През 2017 г. бяха проведени мащабни консервационни дейности в музеен обект Дечкова къща, които засегнаха както недвижимата културна ценност, така и движимите културни ценности в нея.
През 2018 г. РИМ-Габрово съвместно с ЕМО „Етър” и МАИР „Боженци“ спечели проект на тема: „Красотата на габровската сокайна шевица” по програма „Култура” на Община Габрово на обща стойност 11 496 лв., чийто резултат ще бъде първият каталог на музейна колекция в Габровска област.
В Нощта в музея от 2013 г. традиционно гостува групата за автентичен фолклор от Народно читалище „Христо Ботев – 1929 г.” с. Донино и оттогава е организиран „Празник на щирника“, на който се представят щирници и ястия по стари, автентични рецепти от 18 и 19 в. от Габровския регион.
РИМ-Габрово е осъществил стотици национални, регионални изложби, работил е с деца и ученици по различни програми и проекти.
Много са имената на хората, свързали житейската си съдба с музея и дали своя принос за развитието му: Райчо Каролев, д-р Петър Цончев, пръв председател на основаното през 1920 г. Историографическо дружество „Габрово“; Еким Андрейчин, пръв уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово“, Илия Габровски, уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово“, Зора Табакова, уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово“, Ганка Рибарева, пръв уредник на Габровски градски народен музей, доц. д-р Цоньо Петров, пръв директор на Окръжен исторически музей; дългогодишните уредници при Исторически музей – Габрово – Мария Тоска-Стефанова, Кина Койчева, Димо Тодоров, Диана Станева, Лиляна Нанева, Вела Лазарова, Марияна Петкова, Цветана Георгиева, Росинка Пенчева, Вася Лалева, Бияна Николова и много други.
Сега РИМ-Габрово има млад обновен екип, които работи за утвърждаване на институцията в културния живот на Габрово – не само чрез официалния административен статус, но и чрез присъщи на творческата дейност интелектуални продукти.
