На 24 май България чества създаването на славянската писменост, както и своята просвета и култура.
До времето на княз Борис І, както и повечето от ранносредновековните славянски държави, България няма своя писменост. С приемането на християнството решаването на този въпрос става още по-належащо. Населението възприема ритуалите, но не и съдържанието им поради неразбирането на гръцкия език, на който се извършва богослужението.
Създаването и първоначалното разпространяване на славянската писменост са свързвани с живота и делото на двамата братя Кирил (със светско име Константин) и Методий. Те са родени в Солун - втория административен център на Византия. Градът се обитава от славяни от българската група, поради което въпреки натрупаните исторически познания за техните родители и днес все още се спори за произхода на двамата братя.
През 855 г. Кирил напуска Константинопол и заминава при брат си Методий в манастира „Св. Полихрон" в Мала Азия. Тук в продължение на няколко години двамата, най-вероятно по указание на императорския двор, създават глаголицата - първата славянска азбука.
Биографичните сведения за Методий са съвсем оскъдни. Не са известни нито точната година на рождението му (вероятно около 815 г.), нито светското му име. Не е ясно и какво го кара да напусне високия си административен пост - управител на област, населена със славяни, близо до Солун, и да стане монах.
Глаголицата е графична система на основата на фонетиката на славянския език. Основни знаци за изписване на глаголическите букви са кръстът, кръгът и триъгълникът. Използвала се е активно в българските земи и частично - в други населени със славяни земи до ХII в.
През 862 г. във византийската столица пристигат пратеници на великоморавския княз Ростислав с молба да им бъде изпратена мисия, която да се противопостави на немското духовенство. През есента на 863 г. княз Ростислав посреща тържествено Константин и Методий заедно с техните ученици и им осигурява отлични условия за работа. В основата на преводите на Светите книги, които те правят във Великоморавия, е старобългарският книжовен език. По време на престоя си във Великоморавия двамата братя създават първата книжовна школа. Същевременно Константин полага основите на славянското богослужение, съобразявайки се с някои канони и на византийската, и на римската църква.
След смъртта на Методий на 6 април 885 г. папа Стефан V отстранява Горазд - наследника на Методий, от архиепископския престол на Моравия. Под негов натиск моравският княз Светополк премахва славянското богослужение. Учениците на Кирил и Методий са подложени на гонения и разправа. Затворени и измъчвани са Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и други техни последователи. Горазд не издържа изтезанията и умира.
През пролетта на 886 г. Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати с почести в българската столица. Сам княз Борис им предоставя отлични условия за преводаческа и културно-просветна дейност. По-късно към тях от Константинопол се присъединяват и други ученици на Кирил и Методий, закупени по робските пазари на Европа. С някои от тях във византийската столица се запознава синът на княз Борис - Симеон, изпратен от баща си да учи в Магнаурската школа, който ги насочва към България. Не след дълго и той се завръща в Плиска, където се включва в работата на книжовниците.
Климент продължава делото на своите учители и полага основите на Охридската книжовна школа. Той проповядва „Божието слово" на славянски и обучава над 3500 бъдещи четци, дякони и свещеници.
Още в началния етап от създаването на Плиско-Преславското средище се променя съществуващият правопис и се опростява графичната система на глаголицата. Появява се нова графична система, наречена кирилица. Неин автор е Климент Охридски. Той използва за първообраз гръцкото унциално (заглавно) писмо, използвано в Плиска преди глаголицата. В първоначалния си вид кирилицата представлява симбиоза между 24 букви от гръцката азбука и други 14 специфични славянски букви, заети от глаголицата. От ХII в. глаголицата по естествен начин отстъпва място на кирилицата с нейните по-опростени и усъвършенствани букви.
По-късно Наум полага основите на Плисковско-Преславската, или Преславската, книжовна школа. В нея се превеждат и се размножават богослужебни книги, създават се оригинални творби от различни автори - Йоан Екзарх, Константин Преславски, Презвитер Григорий, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и самия владетел Симеон и др., подготвят се просветители и духовници. В края на IX и в началото на X в. по време на управлението на цар Симеон, известно като „златен век" за българската книжнина, се създават и се превеждат нови произведения на славянски език.
/по материали от nauka.bg/
