Бившият капитан на българския национален отбор по волейбол Владимир Николов пристигна в Добрич със състава на Галатасарай, където ще се състезава през следващата една година. Турският тим е тук за приятелския турнир, в който ще участват още Томис, Констанца, Левски Волей и Добруджа 07. В интервю за Дарик Владо споделя как се чувства в новия си отбор, какви са притесненията му, какви са амбициите му, какво още иска да се случи в забележителната му спортна кариера и какво бъдеще очаква националния ни отбор.
Кой фактор беше решаващ сега да сте част от тима на Галатасарай, кое натежа на везните?
Когато трябва да избирам къде да играя, нещата ги решаваме винаги със съпругата ми. Със сигурност до голяма степен повлия кризата в Италия. В момента в Италия има два много силни отбора, два добри отбора и нищо друго, нищо след тях. След това, това че Истанбул е близо до България, това че отборът е добър, разбира се финансовите условия. Причините бяха комплексни, не мога да кажа, че само едно нещо ме е накарало да направя този избор.
Как се чувствате в новия си тим, какви са ви впечатленията?
Като цяло има доста положителни неща. Разбира се, организацията не е от силните страни в отбора – аз я сравнявам с най-добрите отбори в Италия, в които съм бил. Има доста дребни организационни проблеми. Но пък в крайна сметка сме на ново място и трябва да се адаптираме и смятам, че ще успеем. Аз съм играл във Франция и Италия, организацията сега е доста далеч от тези две страни. Въпреки че имат много пари, те просто мислят по друг начин, което е нормално все пак, светът щеше да е доста скучно място, ако всички мислеха по един и същи начин.
Дайте пример.
Ами, например, никога в моята кариера до сега не ми се е налагало да си купувам маратонки. Винаги отборът ми ги е осигурявал. Сега трябва да си купувам маратонките. Това е въпрос на организация, на мислене, а не на пари. Друго – винаги до сега когато пристигна в някой отбор, преди първата тренировка, съм имал подготвен за мен един сак с екипировка в моя размер. Тук няма такова нещо. В момента съм с три фланелки тренировъчни и три чифта гащета в различни номера. Просто явно е, че за тези неща, за тези дребни детайли никой не мисли и затова така се получава.
Сменихте първенството. Имате ли някакви притеснения в Турция, там феновете са по-емоционални, атмосферата е друга?
Не, нямам притеснения, феновете не ме интересуват, аз съм отишъл в Турция да играя волейбол, ще играя с добри играчи около мен, така че нямам притеснения. Феновете – ексцесии може да има само на дербито с Фенербахче. С тях ще играем 4 пъти в годината – така че……
Сработвате ли се вече с другите ваши съотборници?
Не още, защото най-важният човек, с когото трябва да се сработим – разпределителят, го няма /б.р. пристига в Добрич тази вечер/. С останалите и да се сработваме, не е толкова важно, в смисъл, най-важният човек е разпределителят, а него го няма.
Доколкото разбирам целта на Галатасарай е шампионска титла на Турция и по-нататък каквото стане в Европа. Вие какво мислите?
На мене лично такива цели не са ми поставяни. Но ако трябва да бъдем реалисти, отборът ни е конкурентноспособен, със сигурност не е най-добрият отбор в Турция, но пък в спорта не винаги побеждава най-добрият. Така че и ние имаме своите шансове и ще гледаме да ги оползотворим по най-добрия начин.
Вие сте постигнали всичко във вашата кариера, какво още искате от нея?
Всичко с различни клубове. За съжаление не можах да постигна това, за което мечтаех с националния отбор. Какво бих искал от моята кариера? Оттук нататък да мога да играя още няколко години, в различни клубове и да съм здрав, доколкото е възможно. В смисъл дребни проблеми има постоянно, но да нямам сериозни контузии докато играя професионален волейбол.
А след това? Подсказахте, че бихте се насочили към ръководство във волейбола…
Това, което аз разбирам, е в спорта и в частност във волейбола. Ако трябва да се занимавам с това нещо, няма да започна от нулата. Всичко останало би било много трудно. Така че е съвсем логично да продължа да се развивам някъде в спорта, във волейбола, ако имам възможност. Вече как ще се завърти животът ми е трудно да прогнозирам.
Какво е бъдещето на българския национален отбор по волейбол, начело с Камило Плачи и с помощник Найден Найденов?
Предпочитам да смятам, че бъдещето, до голяма степен, не на сто процента, но до голяма степен, се определя от самите нас. Тоест бъдещето на националния отбор по волейбол зависи много от момчетата. И от треньорите и ръководството, но в най-голяма степен от момчетата. Защото ги очаква много работа и много напрежение. Защото повечето от тези момчета, които направиха страхотен турнир на Олимпиадата, играха без никакво напрежение, играха за удоволствие и резултатите дойдоха. Когато очакванията са много големи, а те отсега нататък ще бъдат даже свръх очаквания, идва напрежението. И става по-трудно да се постигнат такива резултати. Или поне не е толкова забавно, да не кажа че въобще не е забавно. Ако момчетата тренират сериозно, раздават се на сто процента, както до сега, и са здрави, със сигурност бъдещето ще бъде светло и ще има още много победи и много поводи за радост.
Чуйте интервюто в прикачения файл.
