Темата за връщането на Южна Добруджа в пределите на България е изключително слабо застъпена в учебниците по история, заявиха в ефира на Дарик преподавателките по история от Хуманитарна гимназия Саша Василева и Ваня Трифонова. В учебника за 6 клас по въпроса е написано само едно изречение, в учебника за задължителна подготовка в 11 клас има две изречения и още няколко в учебника за профилирана подготовка. На тези събития би трябвало да се обръща повече внимание, ние многократно сме правили своите препоръки, но за съжаление онези, от които зависи съставянето на учебните програми и планове не винаги се съобразяват с нашите виждания, посочиха добричките учителки.
Те свързват корените на проблема с годините на социализма. „Връщането на Южна Добруджа става при управлението на цар Борис III, когато България все още е монархия. С промяната на политическата система след 1944 година много мигове от миналото ни, не само връщането на Южна Добруджа, умишлено се принизяват. Умишлено не им е отдавано значение и място както в учебниците, така и въобще в публичното пространство, защото се е считало, че онова, което се е случило във времето монархията не би трябвало да носи положителен знак. По тази причина се подценява значението на връщането на Южна Добруджа, нищо че това са последните български земи, които са върнати към България, при това абсолютно безкръвно”, коментира Саша Василева.
За съжаление и в днешно време в учебниците не пише достатъчно по темата. Обучението по история трябва да обхваща повече материал и да набляга на тези събития, посочиха учителките, като направиха паралел със Съединението, за което в учебния план са предвидени отделни уроци.
Ваня Трифонова подчерта, че 7 септември - деня, в който е подписан Крайовския договор, би трябвало да се отбелязва като официален празник на страната, защото както при Съединението България решава част от националния си въпрос, така и с подписването на Крайовския договор се решава част от националния въпрос.
Учителите по история се опитват да компенсират липсата на информация в учебниците и това е проличало от проведената наскоро в Добрич Национална ученическа конференция „75 години от Крайовския договор и 70 години от края на Втората световна война“, коментираха още преподавателките. Те обаче предупредиха, че в обучението по история се задава още един проблем. Новият закон за образованието дава възможност на учениците да завършват гимназиалното си образование в 10 клас, а пълният цикъл история и география на България се изучава в 11 и 12 клас. Това означава, че една част от децата ще приключат образованието си без да са получили знания по българска история и география. „Дори онези, които продължат в 11 и 12 клас, ако не са с профил история или география също няма да имат широки познания върху нашата история и география. Опитахме се да кажем това на среща в София, но гласът ни остана глас в пустиня”, каза Саша Василева.
