Продължава сътрудничеството между Регионалния исторически музей в Добрич и професор Хюсеин Мевсим, преподавател по български език и литература в Анкарския университет. То датира от 2016 г., когато професорът проявява интерес към цикъл рисунки на художника Петър Дачев, посветени на Истанбул, рисувани в мегаполиса през 20-те години на ХХ век. От 2017 г. вече е факт книгата на Мевсим за сравнително непознатия художник Петър Дачев – добричлия, брат на широко известния основател на балетната школа у нас – Анастас Петров. Дачев е 3 години по-голям и е взел фамилията на бащата, докато балетистът - презимето. През 80-те и 90-те години на ХХ век сестра им Пенка Дачева дарява на РИМ Добрич картини, документи, книги, снимки и лични вещи на двамата братя. Само съхранените картини на художника са 3 757. От тях са представяни цялостни изложби на много места от 2002 г. досега (вж. по-долу), но въпреки това, Дачев не е станал особено популярен, разказва за Дарик д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“.
Книгата на проф. Хюсеин Мевсим се нарича „Петър Дачев и Истанбул“ и е първото изследване за престоя на художника в мегаполиса, включва и 33 репродукции от неговите близо 500 рисунки, запечатали Цариград от началото на ХХ век.
Петър Дачев е роден на 14 юни 1896 г. в Котел, но скоро семейството се преселва в Добрич. 1915 г. следва в Художественото училище в София при проф. Цено Тодоров. През 1924 г. реди първа самостоятелна изложба в столицата с творби в духа на модернизма. След това заминава за Цариград, където посещава Академията за изящни изкуства. Запознава се с Владимир Димитров – Майстора и заедно рисуват старинния град. Един от любимите топоси на Дачев е Синята джамия. Той има специално издадено разрешение през 1927 г. да рисува интериора й. Обекти в картините му за познатият на всички продавач на вода, дервишите, останали без работа; старци, пиещи кафе. Освен това прави хиляди пейзажи на древния град с постоянното присъствие на надгробни камъни и кипариси, джамии и кафенета.
През 1929 г. Дачев показва своите творби на изложба в София. Връща се в България и работи като журналист. 1942 г. излиза неговата книга „Непознатият Цариград“, за съжаление в малък тираж, понастоящем трудно откриваема. Вече обаче, от месец-два, я има и на турски – преведена от проф. Мевсим, богато илюстрована, издадена от Голяма Истанбулска община. Това е второ издание на книгата и първи неин превод. Предстои откриване на голяма изложба на Петър Дачев в Истанбул и издаване на албум с голяма част от от картините му, съобщи професорът в Добрич. Той си обеща с колектива на Дом-паметник „Й. Йовков“ да работят и занапред за популяризирането на добричкия художник.
РИМ - Добрич
Мевсим лансира и друга своя идея, но сподели съжаление, че засега без отзвук. „Аз написах, че Дачев заслужава някоя улица да носи името му, но по-нататък трябваше това да бъде поето от дипломацията“, казва професорът, който е предлагал същото и по адрес на Константин Величков – живял на един от Принцовите острови и свързан също с Истанбул. „Обаче дипломацията е заета с интерконекторни връзки и хъбове, а аз смятам, че културните мостове и връзки са по-важни. Мина година и половина, а нищо не се случва, откак написах книгата за Петър Дачев“, отбелязва Мевсим, „Културата в момента се губи между глобализми, а преди големите, трябва да свършим малките, душевните неща“.
Професорът поясни, че приносът на Дачев за описването на уникалния град на Босфора е огромен. През ХIХ век, българите са били за местните хора образец за занаятчии – най-добрите в своята област, независимо дали млекари, хлебари, кожухари, абаджии и т.н. Но не е било обичайно да се занимават с изкуство и да оцеляват само с такава работа. А ето че през 20-те години на ХХ век, художникът Дачев се е прехранвал с изкуство и променя този стереотип. „В българското изкуство, с изключение на писателя Николай Райнов, няма друг творец, който да се занимава толкова с ориенталското. Дачев по един неповторим начин, необяснимо се привързва към него и търсейки го броди по сокаци, чаршии, текета, за да открие обектите си. Чудното е, че ако беше закъснял да отиде в Цариград след 10 години, нямаше да намери материал за рисуване, защото страната вече е изменена. Виждал е, че отмира този тъй близък му свят и е искал да го съхрани". Това изтъкна проф. Хюсеин Мевсим и бе категоричен, че няма турски художник, който да е рисувал толкова много Истанбул. Сравнява Дачев и с Пиер Лоти – френския ориенталист, но казва, че докато западноевропеецът парадира с интереса си, при художника всичко е чисто, без очаквания за облаги, с упоение от този бит и свят.
Самият проф. Мевсим има принос освен за популяризирането на Дачев, и за обогатяването на познанието за него, сподели пред Дарик д-р Кремена Митева. Той е превел много от османски документи от престоя му в Истанбул и така са допълнени ценни сведения за биографията му. По думите й, от известно време се работи активно за преиздаване и на български на книгата на Петър Дачев „Непознатият Цариград“ от 1942 г. В момента – до 5 август, пет картини на художника участват в изложба "Между традицията и модернизма. Образи на родното в българското изкуство от 20-те години на ХХ век" в Софийска градска художествена галерия.
Освен Цариград, Петър Дачев е рисувал фигури на селяни, копачи и др,, както и пейзажи, сред които и на българското Черноморие, разказа Митева. Част от тези творби са подредени в момента в Дом-паметник „Й. Йовков“. От екипа искат да подготвят и нова представителна експозиция на автора, от различни цикли и периоди, но за рамкирането на произведенията имат нужда от материална помощ и разчитат на спонсори.
Досега са правени големи изложби на творби на Дачев:
2002 г. - Национална художествена галерия - София (модернистични картини - около 43 творби);
2002 г. - Художествена галерия "Илия Бешков" - Плевен, същата изложба;
Изложба на морски пейзажи в Художествената галерия в Балчик (около 40 картини);
2005 г. - Изложба на постери в Софийска градска художествена галерия "Гео Милев и българският модернизъм" (по повод 110 години от рождението на поета) - постери по 4 модернистични картини на Дачев от първата му самостоятелна изложба;
2008 г. - Пантеон на възрожденците в Котел (30 картини - морски пейзажи);
2012 г. - изложба на морски пейзажи в Двореца в Балчик (около 35 картини);
2012 г. - изложба на морски пейзажи в Художествената галерия Добрич (около 35 картини), заедно с витрини със снимки, документи и ръкописи;
2016 г. - изложба на цариградските пейзажи във фоайето на Дом-паметник "Й. Йовков" (около 50 картини) с витрини със снимки, документи и ръкописи;
2017 г. - изложба на морски пейзажи в музей в градски парк "Св. Георги" (около 60 картини) с витрини със снимки, документи и ръкописи;
2018 г. - възстановена изложба цариградски пейзажи (около 50 картини) във фоайето на Дом-паметника с витрини със снимки, документи и ръкописи - по време на премиерата на книгата на проф. Хюсеин Мевсим;
2018 г. - изложба морски пейзажи (19 картини) с витрини със снимки, документи и ръкописи - фоайе на Дом-паметника - понастоящем.
Петър Дачев е включен и в юбилейната изложба "Пътуване през времето" по повод 65 години РИМ - Добрич в музея в градски парк "Св. Георги". За него е писала в свои книги доц. д-р Ружа Маринска. През 2002 г. е изработена от добричкия музей дипляна за художника, като през 2012 г. излиза нова дипляна на български и английски език. От екипа на музея са провокирали написването на дипломна работа върху творчеството му на студентка от Художествената академия, специалност "Изкуствознание". Писали са статии за художника в местната преса и в сп. "Антимовски хан". Популяризирали са творчеството му чрез национални и местни медии, отбелязва д-р Кремена Митева.
Има идея да се постави паметна плоча на къщата, където е роден Анастас Петров и е живял Петър Дачев, казва още тя. За съжаление обаче никой не може да каже къде е бил домът им в Добрич. Фотодокументирана е паметната плоча за Анастас Петров в София, но за Петър Дачев няма открита. От музея подкрепят идеята на Х. Мевсим улица в Истанбул да носи името на художника.
