На 14-я конкурс за млади оперни певци "Борис Христов", който завърши наскоро, сопраното Димитринка Райчева от Добрич спечели бронзово отличие. Тя се представи в ролята на Амелия в операта "Бал с маски"на Верди. Тя е ученичка на знаменитата американка Лейла Куберли. Завършила е оперно пеене в Националната музикална академия „Панчо Владигеров" при Людмила Хаджиева. Има специална награда от "Млади музикални дарования", 1994. Участва в оперни фестивали в Тоскана, гастролира в САЩ.
Международният конкурс за млади оперни певци „Борис Христов" е от най-авторитетните форуми на българската култура. Създаден е през далечната 1961 г. От 1984-та се провежда през четири години. Дал е старт на най-известните български певци като Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Стефка Евстатиева, както и на световни звезди като Владимир Атлантов, Ава Джуун Купър, Евгени Нестеренко. Голямата награда на конкурса е «Златният пръстен на София», който е връчван само четири пъти досега. Кандидатите се класират от международно жури, като достигналите до Трети тур изпълняват главна роля в спектакъл на Националната опера.
Димитринка Райчева сподели с нас, че планира да подари концерт на родната си публика. За големия й успех на конкурса за млади оперни дарования, със сопраното разговаря Валентина Добринчева.
Здравейте, какво означава тази награда за Вас като по-нататъшно развитие?
Тази награда за мен е нещо много специално, за което честно казано си мислех от години. Защото когато човек стане лауреат на този конкурс му се отварят вратите не сам в България, но и в чужбина доколкото знам. Много именити певци са тръгнали от този конкурс и това е една много голяма награда. Вълнението наистина е много голямо. За мен е двойна победата, защото това беше моят сценичен дебют на голямата българска оперна сцена - на Националната опера. И отделна, да бъда оценена и с награда, наистина е голям успех за мене. Вълнението беше голямо, защото аз се подготвях повече от година за този конкурс. Не знаех какво ме очаква на сцената, така че се получи без репетиции, без оркестрови, костюмни и мизансценни репетиции, всичко това съм си го подготвяла с корепетитор, на малка сцена. Много хора ми помогнаха, но честно казано, още не осъзнавам какво съм постигнала, но знам, че това е първата стъпка към, дай Боже, да имам кариера, голяма оперна кариера.
Кажете за нашите читатели, които не Ви познават, с какво точно се занимавате в момента, на колко сте години и какви планове имате?
Аз съм от град Добрич и съм много щастлива, че точно оттам ми се обаждате. Още от малка се занимавам с музика. Ако хората помнят аз тръгнах от оперетата „Росица и вълкът", където аз играех Росица, и първият критик, така да се каже, беше Параскев Хаджиев, лека му памет. След това музикалното му образование започна в музикална паралелка в Добрич, в музикално училище във Варна постъпих след 10 клас, завърших музикалното училище в София, веднага ме приеха в Националната музикална академия и я завърших преди 10 години - 1998-ма. Оттогава досега аз работих, работих, работих много. В момента съм на 34 години, не си крия възрастта. Есента на 2008 година за първи път попаднах на конкурси в Италия, защото аз съм страшно самокритична и постоянно си казвам, че не съм готова. Първо отидох в Алкамо, в Сицилия, имах хубави резултати, а после в Терме, близо до Неапол едно градче, първи национален конкурс в Италия, откъдето имам хубави резултати отново - трета награда и специално отличие на председателя на журито - стипендия за обучение на световноизвестната оперна певица Лейла Куберли. Тя страшно ме хареса и лично ме покани да работим с нея в Милано. Предстои ми отново да се срещна да работим с нея в Милано. Оттук нататък се подготвям за прослушвания. След този конкурс веднага имам покана за 15 май с радио хор и радио оркестър с диригент Методи Матакиев, да участвам в концерт в зала „България". Интересен концерт, ще участват лауреати от тази година и от преди четири години на конкурса „Борис Христов".
Последно да Ви попитам само дали в България смятате да живеете или гледате навън?
На този етап разбира се, че в България смятам да живея, защото наистина много съм обикаляла и е интересно, красиво е и по Америка и във всички точки на света човек да ходи, но най-хубаво си е да си живее в България. Тази професия, не знам колко е добре и колко зле, но сме постоянно с куфарите, но наистина е хубаво човек да живее в България, защото близките и приятелите са тук.
Благодаря за този разговор и от Добрич Ви изпращаме привети и пожелания за успех оттук нататък.
Много Ви благодаря, ще се радвам да участвам в концерт, а това също отдавна го мисля - да посветя концерт на моята родна публика.
Ще се радваме ако стане така и дано да е в рамките на тази година.
Дано, ще се постарая по най-бързия начин да реагирам и да се организира това нещо.
Чуйте разговора в прикачения файл.
