Мемориал на войните от 6-a пехотна Бдинска дивизия, загинали за освобождението на Добруджа по време на Добричката епопея през 1916 г. беше тържествено открит и осветен между селата Козлодуйци и Росеново. Паметта на героите бе почетена с вонен ритуал. На церемонията присъстваха вицепремиерът Валери Симеонов, заместник – министри на икономиката, образованието и здравеопазването, кметове на общини в областите Добрич, Враца, Видин, Плевен и Монтана, народни представители от цялата страна, наследници на загиналите войни и много признателни граждани.
„Тук през далечната 1916 г. стотици български войници и офицери са загинали за свободата на Добруджа, за нашата свобода. Пожертвали са живота си, защото усещането за национална принадлежност, за дълг към България е било по-силно от инстикта им за живот” – каза в привественото си слово пред присъстващите домакинът на събитието – кметът на община Добричка Тошко Петков.
„Всички ние сме длъжници на тези млади момчета – офицери и сержанти, които са дали живота си, за да ни има нас. Да се преклоним и да благодарим на хората, които направиха така че този мемориал да го има след 101 години забрава. С този мемориал ние показваме, че когато паметта е жива, и България е жива, и България ще пребъде” – каза в словото си пред присъстващите вицепремиерът Валери Симеонов.
Мемориалът е изграден основно с финансовото спомоществователство и подкрепа на дарителя от Мездра Тони Йорданов – секретар на „Инициативен комитет за изграждане на мемориал край село Козлодуйци“ и изпълнителен директор на фирма „Инертстрой Калето“, както и с финансовата подкрепа на община Добричка.
Автор на архитектурно-художествения проект е Владимир Петров, урбанист от Пловдив. Художественото изпълнение е дело на скулптурите Александър Хайтов и Христо Илиев.
Войниците и офицерите от 6-a пехотна Бдинска дивизия участват достойно във всички водени войни за националното обединение на българския народ. По време на Балканската война те героично се сражават при Лозенград, Люлебургаз и Чаталджа, а след включването на България в Първата световна война дават своя принос за военния разгром на Сърбия през 1915 г.
Твърде малко известен обаче е фактът, че два от полковете в тази дивизия (35-и Врачански и 36-и Козлодуйски, съставляващи Втора пехотна бригада на дивизията, заедно със спомагателните й части) са включени в състава на Трета българска армия, намираща се под командването на ген. Стефан Тошев. Както е известно, нейната задача е освобождаването на Добруджа, окупирана от кралска Румъния по време на Междусъюзническата война.
С манифест на цар Фердинанд, на 1.09.1916 г. е обявена войната с Румъния, която е възприето от българското общество като един справедлив исторически акт. Рано сутринта на 2 септември, частите на 6-a пехотна Бдинска дивизия пресичат границата с викове "Ура", с развети знамена и под звуците на химна "Шуми Марица". Те трябва да се сражават на десния фланг на армията и тяхната основна задача е овладяването на гр. Добрич. Втора бригада от дивизията се намира под командването на генерал-майор Христо Попов и настъпва към добричките села Екисче (дн. Бенковски) и Владимирово.
На 4.09.1916 г. Щабът на Трета българска армия заповядва на Варненските войски начело с ген. Тодор Кантарджиев и бригадата от Бдинската дивизия съвместно да атакуват Добрич, като варненци трябва настъпят към града от юг, а бдинци – от запад. Следобед на 4.09.1916 г., в опразнения от румънците град, първи влизат войските на ген. Кантарджиев, а привечер пристига и Бдинската бригада, която се установява западно от града - в района на тогавашното с. Суютчук (дн. кв. Рилци).
Силите на противника обаче бързо се прегрупират и реорганизират. Отстъпилата от града 19-a пех. румънска дивизия, е придадена в подчинение на 47-и руски корпус на генерал Андрей Зайончковский. В състава му има и една Сърбо-хърватска доброволческа дивизия от бивши пленници австрийци, която наброява над 15 000 души. На 5.09.1916 г. корпусът на ген. Зайончковский започва настъпление за обратното превземане на Добрич.
Това е началото на тридневните кръвопролитни боеве за отбраната на града, влезли в българската история под името "Добричка епопея". В тях именно войниците и офицерите 6-a пех. Бдинска дивизия имат героично и значимо участие. С цената на много жертви, които възлизат общо на около 650 души от двата пехотни полка на дивизията, 6 пионерна дружина и 2 артилерийски полк и с решаващата намеса на Първа конна дивизия, водена от ген. Иван Колев, на 07.09.1916 г. се нанася мощен удар на противника, като го обръща в бягство. Окрилени, бранителите на Добрич се вдигат в неудържима контраатака. Така малобройните български части успяват да победят многократно по-силния си противник, който разполага с повече хора, оръдия и картечници, но който е подценил готовността на българските воини да дадат живота си за своята Родина.
През 1942 г., когато Южна Добруджа е окончателно възвърната на България, в памет на героите от Добричката епопея са преименувани села и градове, край които за вечни времена ще живее тяхната слава – Бдинци, Врачанци, Козлодуйци, Ловчанци, Ген. Колево, Ген. Тошево, Полк. Минково, Полк. Свещарово, Фелдфебел Денково, Победа, Рилци, Приморци и др.
„Тук през далечната 1916 г. стотици български войници и офицери са загинали за свободата на Добруджа, за нашата свобода. Пожертвали са живота си, защото усещането за национална принадлежност, за дълг към България е било по-силно от инстикта им за живот” – каза в привественото си слово пред присъстващите домакинът на събитието – кметът на община Добричка Тошко Петков.
„Всички ние сме длъжници на тези млади момчета – офицери и сержанти, които са дали живота си, за да ни има нас. Да се преклоним и да благодарим на хората, които направиха така че този мемориал да го има след 101 години забрава. С този мемориал ние показваме, че когато паметта е жива, и България е жива, и България ще пребъде” – каза в словото си пред присъстващите вицепремиерът Валери Симеонов.
Мемориалът е изграден основно с финансовото спомоществователство и подкрепа на дарителя от Мездра Тони Йорданов – секретар на „Инициативен комитет за изграждане на мемориал край село Козлодуйци“ и изпълнителен директор на фирма „Инертстрой Калето“, както и с финансовата подкрепа на община Добричка.
Автор на архитектурно-художествения проект е Владимир Петров, урбанист от Пловдив. Художественото изпълнение е дело на скулптурите Александър Хайтов и Христо Илиев.
Войниците и офицерите от 6-a пехотна Бдинска дивизия участват достойно във всички водени войни за националното обединение на българския народ. По време на Балканската война те героично се сражават при Лозенград, Люлебургаз и Чаталджа, а след включването на България в Първата световна война дават своя принос за военния разгром на Сърбия през 1915 г.
Твърде малко известен обаче е фактът, че два от полковете в тази дивизия (35-и Врачански и 36-и Козлодуйски, съставляващи Втора пехотна бригада на дивизията, заедно със спомагателните й части) са включени в състава на Трета българска армия, намираща се под командването на ген. Стефан Тошев. Както е известно, нейната задача е освобождаването на Добруджа, окупирана от кралска Румъния по време на Междусъюзническата война.
С манифест на цар Фердинанд, на 1.09.1916 г. е обявена войната с Румъния, която е възприето от българското общество като един справедлив исторически акт. Рано сутринта на 2 септември, частите на 6-a пехотна Бдинска дивизия пресичат границата с викове "Ура", с развети знамена и под звуците на химна "Шуми Марица". Те трябва да се сражават на десния фланг на армията и тяхната основна задача е овладяването на гр. Добрич. Втора бригада от дивизията се намира под командването на генерал-майор Христо Попов и настъпва към добричките села Екисче (дн. Бенковски) и Владимирово.
На 4.09.1916 г. Щабът на Трета българска армия заповядва на Варненските войски начело с ген. Тодор Кантарджиев и бригадата от Бдинската дивизия съвместно да атакуват Добрич, като варненци трябва настъпят към града от юг, а бдинци – от запад. Следобед на 4.09.1916 г., в опразнения от румънците град, първи влизат войските на ген. Кантарджиев, а привечер пристига и Бдинската бригада, която се установява западно от града - в района на тогавашното с. Суютчук (дн. кв. Рилци).
Силите на противника обаче бързо се прегрупират и реорганизират. Отстъпилата от града 19-a пех. румънска дивизия, е придадена в подчинение на 47-и руски корпус на генерал Андрей Зайончковский. В състава му има и една Сърбо-хърватска доброволческа дивизия от бивши пленници австрийци, която наброява над 15 000 души. На 5.09.1916 г. корпусът на ген. Зайончковский започва настъпление за обратното превземане на Добрич.
Това е началото на тридневните кръвопролитни боеве за отбраната на града, влезли в българската история под името "Добричка епопея". В тях именно войниците и офицерите 6-a пех. Бдинска дивизия имат героично и значимо участие. С цената на много жертви, които възлизат общо на около 650 души от двата пехотни полка на дивизията, 6 пионерна дружина и 2 артилерийски полк и с решаващата намеса на Първа конна дивизия, водена от ген. Иван Колев, на 07.09.1916 г. се нанася мощен удар на противника, като го обръща в бягство. Окрилени, бранителите на Добрич се вдигат в неудържима контраатака. Така малобройните български части успяват да победят многократно по-силния си противник, който разполага с повече хора, оръдия и картечници, но който е подценил готовността на българските воини да дадат живота си за своята Родина.
През 1942 г., когато Южна Добруджа е окончателно възвърната на България, в памет на героите от Добричката епопея са преименувани села и градове, край които за вечни времена ще живее тяхната слава – Бдинци, Врачанци, Козлодуйци, Ловчанци, Ген. Колево, Ген. Тошево, Полк. Минково, Полк. Свещарово, Фелдфебел Денково, Победа, Рилци, Приморци и др.
Дарик Добрич
Дарик Добрич
Дарик Добрич
Дарик Добрич
Дарик Добрич
Дарик Добрич
Дарик Добрич
Дарик Добрич
Дарик Добрич
Дарик Добрич