Днес се навършват 98 години от рождението на кап. Димитър Списаревски. Годишнината ще бъде отбелязана в 10.00 часа с полагане на цветя на паметната плоча на героя.
Кап. Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич. След повторната окупация на Южна Добруджа от румънските власти, семейството му напуска града и първоначално се преселва в Лом, а през 1931 г. се установява за постоянно в София. Три години по-късно, завършил Втора мъжка гимназия, Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, а през 1938 г. специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия. След завръщането си в България Списаревски служи в изтребителните полкове и ята в Карлово, Окоп и Долна Митрополия. През 1943 г. той е избран и командирован към германските части на Ламанша. По това време орлякът на кап. Топлодолски вече води активни бойни действия срещу англо-американската авиация. След завръщането си Димитър Списаревски е включен в състава на този орляк. На 20.12.1943 г. Спаич, както го наричат другарите му, извършва първия въздушен таран и се превръща в първата жива торпила в историята на българската бойна авиация.
Вестта за неговия подвиг отеква над цяла България. От всички краища на страната хората изпращат писма и телеграми, а на траурното шествие се стича цяла София, за да стори последен поклон на героя. Признателните столичани, заради които Спаич загива, го обвиват с ореола на светец. Наричат го новият Св. Георги победоносец и се прекланят пред него като пред своя спасител. А в далечна Добруджа неговите земляци дават обет: “Скърбим за героя. Гордеем се с неговия подвиг и подвига на другарите му. Ние ще следваме техния път, за да изградим и опазим обединеното ни отечество…”
Саможертвата на Списаревски намира отзвук и в целия свят. На въздушния бой от 20.12.1943 г. радио Лондон посвещава специална емисия, а в далечна Япония говорят за българския летец като за “торпилата на японците на Балканите”. Страхопочитание и възхита пред подвига на Списаревски изпитват дори враговете: “Ударът на българските изтребители беше много лют… – признава американският пилот Робърт Рънър – никога няма да забравя тази наша драма.” “Досега не съм имал подобен случай.” – добавя и 23-годишният изтребител Джон Макландън, а лейтенант Едуард Тинкър заявява: “Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.”
Днес, в подножието на Лилов рид край Долни Пасарел – на мястото, на което пада самолетът на Списаревски, се издига паметна плоча с името на летеца герой.
