100 години от рождението на кап. Димитър Списаревски ще бъдат отбелязани тържествено в Добрич. Заупокойна молитва и благодарствен молебен ще бъдат отслужени в памет на героя от 10 часа в храм „Свети Георги“. Ще последва литийно шествие до паметната плоча на кап. Списаревски, където ще бъдат поднесени цветя.
Регионална библиотека „Дора Габе“ ще представи библиотечни документи за летеца в Библиотека без стени „Памет за Списаревски“, в часовете от 10 до 14 и от 16 до 18, на бул. „25 септември“, до кафе „Калисто“.
Пред музея в парка ще бъде експонирана фотоизложба, проследяваща живота на летеца. Ще бъде показано и витло от самолет „Фоке Вулф – Врабче“, на който е летял Списаревски. То е запазено от неговите бойни другари и през 2003 г. е дарено на Регионален исторически музей – Добрич от Софийския клуб „Капитан Димитър Списаревски“. Изложбата може да бъде видяна през целия работен ден.
На годишнината е посветен и демонстративен мач на Детско-юношеска школа на ФК „Добруджа“, който ще се играе от 17 часа на футболно игрище до зала „Добротица“. От 19 часа пред музея в градския парк ще се състои концерт на рок група „Епизод“.
Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена паметната му плоча. Завършва Военното на Н. В. училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България. През 1943 г. участва във въздушните боеве край Ламанша, а след завръщането си в България се включва в състава на 3/6-ти изтребителен орляк с командир кап. Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня далечен декемврийски ден на 1943 г., когато насочва своя самолет в небето над София към летящата противникова крепост.
На този ден в българското въздушно пространство нахлуват отново противникови самолети. Групировка от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър", охранявани от 50 изтребители „Локхийд Пе-38", за пореден се насочва към София. Срещат я летците на кап. Топлодолски, сред които е и Димитър Списаревски. Те влизат в боя само с 36 самолета.
Спаич, както го наричат другарите му, излита по-късно от другите с резервна машина. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 "Либърейтъра", която се е откъснала от боя и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и успява да я спре, но в ожесточената битка изразходва всичките си боеприпаси, а междувременно самолетът му е сериозно засегнат. Тогава той връхлита върху водещия формацията американски бомбардировач. Двата самолета падат в подножието на Лилов рид край с. Долни Пасарел.
Списаревски загива, без да изрече своите предсмъртни слова. Но всъщност, всичко, което е извършил в краткия си живот, като че ли изрича с думите: “Аз съм се венчал за България!” – обикновени думи, които разкриват един необикновен дух. Може би затова в онази далечна 1943 година подвигът на Списаревски отеква в сърцата на всички българи. На траурното шествие се стича цяла София. Признателните столичани обвиват летеца с ореола на светец и го наричат новият Св. Георги Победоносец. От всички краища на страната хората изпращат писма и телеграми, а в скръбта си майката на Списаревски казва: “Моят син стана син на цяла България”.
Саможертвата на Списаревски отеква и по целия свят. На въздушния бой от 20 декември 1943 г. радио Лондон посвещава специална емисия, а в далечна Япония говорят за българския летец като за “торпилата на японците на Балканите”. Възхита от подвига на Списаревски изпитват дори неговите врагове: “Ударът на българските изтребители беше много лют… – признава американския пилот Робърт Рънър – никога няма да забравя тази наша драма.” “Досега не съм имал подобен случай.” – добавя и 23-годишният изтребител Джон Макландън, а лейтенант Едуард Тинкър заявява: “Българските летци се бият с ожесточение като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.”
