Червеногуша гъска
Червеногуша гъска / savebranta.org
Сравнително ниска е числеността на зимуващите в Приморска Добруджа червеногуши гъски, съобщават от природозащитната организация „Зелени Балкани“. Техен екип е констатирал това след обход на подходящите за хранене ниви и местата за нощуване на гъските.
 
По-малкият брой до голяма степен се дължи на късното поникване на пшеницата, причинено от продължителната суша в края на миналата година. Наблюдавани бяха следните три вида гъски – голяма белочела (около 1700 инд.), червеногуша (с максимална численост от 120 инд.) и сива (70 птици).

Природозащитници гостуваха на децата от училището в с. Житница 
 
Експертите на Зелени Балкани проведоха и мониторинг на лова в региона, който представлява и основното негативно въздействие върху зимуващите у нас гъски. Регистрираните изстрели от бреговете на езерата, които са предпочитано място за нощуване на гъските, са основната причина за прогонването им, като по този начин животните са принудени да нощуват в морето, което им коства допълнителен разход на енергия в тези трудни условия.
 
От организацията припомнят, че гъските са едни от най-впечатляващите мигранти, изминаващи по над 10 000 километра до местата за зимуване и след това обратно до местата за гнездене всяка година. В момента животните трупат сили и енергия за обратния полет до местообитанията, в които ще отгледат следващото си поколение.

Бракониери убиха червеногуша гъска край Шабла
 
Мониторингът на влажните зони в района на Приморска Добруджа – езерата Дуранкулашко, Шабленско и Езерец – показа сравнително ниска численост и на другите зимуващи видове птици там. Наблюдавани бяха кафявоглави и качулати потапници; лиски; черноврати, малки и големи гмурци. Интересно беше наблюдението на черна каня на Дуранкулашкото езеро и около 90 тръстикови блатар,я нощуващи в района на Шабла-Езерец.
 
В една от хранещите се групи големи белочели гъски беше наблюдаван и интересен индивид леуцист. Леуцизмът се дължи на пълна или частична загуба на два вида пигменти в перата или кожата на птиците, но се запазва нормалното оцветяване на клюна и очите и това го отличава от албинизма.