Нещо за четене, епизод 54: Орхан Памук – „Истанбул”
Нещо за четене, епизод 54: Орхан Памук – „Истанбул” / netinfo
Нещо за четене, епизод 54: Орхан Памук – „Истанбул”
68995
Нещо за четене, епизод 54: Орхан Памук – „Истанбул”
  • Нещо за четене, епизод 54: Орхан Памук – „Истанбул”

В поредното издание на рубриката на Дарик „Нещо за четене” Дияна Боева представи романа на турския писател и носител на Нобелова награда за литература Орхан Памук „Истанбул”.

Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение - баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова.

През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.

На 12 октомври 2006 е награден с Нобеловата награда за литература.

Книгата „Истанбул” (спомените и градът) e впечатленията с мемоарно начало на Памук от Истанбул, който отново съпреживява детството си и изобщо миналото и настоящето на своя град.

„Докато четях книгата, си мислех за „Алиса в страната на чудесата”, за онези стаи, които подрежда човек във въображението си, и които за Памук са свързани с Истанбул, с Истанбул и пак с Истанбул. Съприкосновението с този град създава структурата на книгата. Родното пространство в случая прилича на това на Млакия принц – Памук попада на планетата, в която живее и започва да я опознава. Доближава се обаче и до моменти, за които се изисква издръжливост, причудливост и въображение. Детайлите в книгите са малки и битови – типично по турски образец, само че разказани с езика на универсалното.”, казва Дияна Боева.

Орхан Памук е автор на "Тихият дом" (1983 г.), "Бялата крепост" (1985 г.), "Черна книга" (1990 г.), "Нов живот" (1994 г.), "Името ми е Червен" (1998 г.), "Сняг" (2003 г.), "Истанбул" (2006 г.).

Чуйте още в прикачения файл.