В поредното издание на рубриката „Нещо за четене” на Дарик радио Добрич Дияна Боева представи романа „Вълните” на Вирджиния Улф.
Вирджиния Улф (1882 - 1941), родена Аделайн Вирджиния Стивън, е британска романистка и есеистка, която е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на 20 век.
Вирджиния Стивън се омъжва за писателя Ленард Улж през 1912 година. Двамата са съмишленици, имат невероятно силна връзка помежду си и си сътрудничат в професионално отношение, основавайки през 1917 издателството Хогарт прес, където се отпечатват повечето творби на Улф.
Между Първата и Втората световни войни Вирджиния Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Това е влиятелна група от литератори и хора на изкуството, които оспорват твърдо установените във викторианското общество понятия за благоприличие. Между най-известните й творби са романите „Госпожа Далауей“, „Към фара“, „Вълните”, „Годините” и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“.
След завършването на последния си роман „Между действията“, Улф изпада в депресия, подобна на тези, които е имала и по-рано. Войната, разрушаването на дома ѝ в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието ѝ до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.
На 28 март 1941 година, на 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Тялото ѝ е намерено едва на 18 април. Ленард я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.
Улф се стреми да постигне във „Вълните” не само ефектът на романа-поема, но и на драмата. Драматургическото внушение на творбата произлиза от монолозите. Както казах те са в пълен разрез с конвенционалния реализъм, защото представляват мигове на прозрение и са високо поетични.
Символът на вълните – загатва за неспирния ритъм в природата и човешкият живот. Вълните са и думите – идващи към читателя, навлизащи подсъзнателно в собствените му спомени и откровения. Усеща се неспирния трескав ритъм на живота на вълните. Самият роман е с подчертано метафорична структура. Езикът на героите не е прост, но е разговорен, възвишен, но не претрупан; директен, но не и лишен от художественост.
Още за авторката и за романа „Вълните” чуйте от Дияна Боева в прикачения файл:
Вирджиния Улф /© atelier de betty
