Гергьовден е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец (275-281 - 23 април 303). Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.
6 май е обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през годината, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.
Народът ни е влагал много символика в приготвянето на гергьовденската трапеза с обредните хлябове и печеното агне. Подготовката започвала ден преди празника, разказва 77 годишната Янка Събева от Добрич. Домакините пекат специални обредни хлябове, наречени просурки, из цялата къща разпръскват прясно набрана коприва. Зелените стръкове наричали на цялата челяд. Ако на следващото утро копривата е свежа, цяла година ще има здраве и берекет. Чуйте още какво си спомня от своето детство за Гергьовден баба Янка в прикачения файл.
