Годишен отчет за научната и научно-производствената дейност през миналата година бе направен днес в Добруджанския земеделски институт. „Независимо от тежката 2015 година ДЗИ продължи своята дейност и сме доволни от резултатите, на фона на всичко което ни се случи”, заяви директорът на института проф.Иван Киряков, визирайки намаления бюджет и съкращенията в научното звено.
В Селскостопанска академия търсят резерви да намалят съкращенията
Общо през годината институтът е поддържал и реализирал 35 сорта пшеница, 5 сорта твърда пшеница, 10 сорта тритикале, 3 сорта ечемик, 1 сорт фасул, 1 сорт леща, 2 сорта грах и 22 родителски линии на хибриди.
След тригодишни изпитвания ДЗИ предлага нов сор тритикале – „Борислав”. Напоследък ежегодно се създават по 1-2 сорта тритикале, разработени от водещия селекционер в тази култура в Европа доц.Байчев. „Тритикалето е много хубаво за производство на диетични хлябове, защото е богато на лизин. Може да се вложи до 20-30% в брашното за хляб, но в България това не се прави. Повече се търси за силаж и като биомаса за биогориво”, коментира проф.Киряков.
Земеделците могат да бъдат спокойни за състоянието на есенниците
От думите на проф.Киряков стана ясно, че ДЗИ печели, като продава авторско право на фирми, които искат да вземат хибриди на института и да ги регистрират в чужбина. Става въпрос за хибриди слънчоглед, които не са разпространени в България, но към тях има голям интерес от чужбина. Те се търсят в Румъния, Украйна, Турция, Белорус, Русия, Казахстан.
Като резултат в Румъния са били признати и вписани в европейската сортова листа 5 хибрида слънчоглед на ДЗИ. Фирмата, закупила авторското право, ще ги разпространи и в Русия, Украйна и в ЕС. В Молдова също има признат един хибрид. В Турция, където има голям интерес към български сортове, институтът има дадени над 15 сорта зърнено-житни култури за изпитване. Миналата година успешно са преминали изпитания 2 сорта пшеница.
През 2015 година институтът е продал около 50% по-малко базови семена от обикновена зимна пшеница в сравнение с 2014 година. Има отдръпване от българските сортове, тъй като в момента разликата между качествената пшеница и т.н. фуражни пшеници е 5 стотинки на кг. Вторите се предпочитат заради по-ниската себестойност на производството и по-високите добиви. Те обаче не са изпитвани при метеорологичните условия на България и крият рискове за земеделците и за зърнения баланс въобще. Очаква се през следващата година съотношението български към чужди сортове да бъде 30% към 70%, прогнозира проф. Киряков.
Български земеделци сеят все повече вносни сортове пшеница
Планът за приходите на ДЗИ за 2015 година е изпълнен на 90%, като приходите са 4,7 млн.лв при 5,5 млн.лева през 2014 година.
Чуйте още от проф.Киряков в прикачения файл:
